Маргарет Тачър

Маргарет Тачър е бивш министър-председател на Обединеното кралство в периода от 1979 до 1990 г. и лидер на Консервативната партия от 1975 до 1990 г. Тя е единствената жена, заемала тези постове във Великобритания.

Тачър е родена на 13 октомври 1925 г. в Грантъм, графство Линкълншир. Следвала е химия в колежа Самървил в Оксфорд, а през 1946 г. е избрана за председател на Консервативната организация на Оксфордския университет. Тя е едва третата жена, заемала този пост. Нейната дейност в Консервативната партия в началото на 50-те години на 20 век е в основата на запознанството с бъдещия й съпруг, Денис Тачър. С неговата морална и финансова подкрепа Маргарет завършва и право.

През 1959 г. тя без проблем печели място в Камарата на общините. Когато Едуард Хийт формира правителството през 1970 г., той назначава Маргарет Тачър в Министерството на образованието и науката. През 1975 г. година тя става лидер на Консервативната партия, а на изборите през 1979 г. Тачър е избрана за първата жена министър-председател на Великобритания.

Тя отива на Даунинг стрийт 10 твърдо решена да промени завареното състояние в страната, характеризиращо се с комбинация от висока инфлация, висока безработица и стагнация. Политическата философия и икономическата политика на новия министър-председател поставят ударение на дерегулацията, най-вече във финансовия сектор, гъвкав пазар на труда и разпродаване на държавните предприятия. Популярността на Тачър се увеличава след забелязаното заздравяване на икономиката и победата във Фолклендската война през 1982 г.. Благодарение на това тя е преизбрана през следващата година. Нейната твърда позиция срещу синдикатите и Съветския съюз й спечелват прякора "Желязната лейди". Тачър е преизбрана за трети пореден път на поста през 1987, което е абсолютен прецедент след времето на Лорд Ливърпул, управлявал в началото на 19 век. По време на третия й мандат в самата Консервативна партия се появяват доста опоненти на водената от нея политика по отношение на местните правителствени данъци, едноличното й лидерство в партията, както и нейния евроскептицизъм. В следствие на всички тези обективни фактори и нарастващото напрежeние в партията Майкъл Хесълтайн обявява своето предизвикателство за управлението на Консерваторите. Два гласа разделят Тачър от автоматичното преизбиране и на 22 ноември 1990 г. тя заявява, че няма да участва във втория кръг на изборите, което слага край на работата й в кабинета.

Маргарет Тачър подкрепя Джон Мейджър за свой наследник на поста. Тя се пенсионира от Парламента през 1992 г., след което продължава да развива активна обществена дейност.

Преглеждания: 2318

Още за Маргарет Тачър

» Маргарет Тачър /Wiki/
» Сайт на фондацията на Маргарет Тачър (en)
» Информация за Маргарет Тачър на сайта на Даунинг стрийт 10 (en)