Михаил Кутузов

Михаил Кутузов е руски генерал-фелдмаршал, герой от руската Отечествена война срещу Наполеон I, който е роден на 16 септември 1747 г. в Санкт Петербург, Русия.

Неговото военно обучение започва през 1759 г., когато постъпва в Дворянската артилерийска и инженерна школа (днес Военен инженерно-космически университет „А. Ф. Можайски“), където баща му, генерал-поручик и сенатор Иларион Матвеевич Голенишчев-Кутузов, преподава артилерийски науки. Михаил завършва с чин инженер-прапоршчик през 1761 г., но остава в школата, преподавайки математика. Само няколко месеца след дипломирането си, той вече е флигел-адютант на генерал-губернатор Голщейн-Бекски. На тази длъжност Кутузов бързо доказва, че заслужава чин капитан и е повишен през 1762 г. През същата година той вече е командир на рота в Астраханския пехотен полк, който през това време е командван от известния полковник Александър Суворов.

Бойният опит, натрупан от Михаил Кутузов по време на руско-турските войни, е от огромно значение при изграждането му като добър военачалник. През 1770 г. Кутузов взема участие във войната с Турция, започнала през 1768 г. Той се представя блестящо като строеви и щабен офицер в сраженията при Ряба Могила, Ларг и Кахул, заради което е произведен в чин премиер-майор. Безценната помощ, която оказва на командира при успеха в боя при Попещи през декември 1771 г., е възнаградена с чин подполковник.

Три години по-късно, през юли 1774 г., Кутузов бил сериозно ранен в сражение, при което загубва дясното си око. След приключване на лечението, той се завръща към военната служба и през 1777 г. е произведен в полковник, а при успешното потушаване на въстанието в Крим, е възнаграден с чин генерал-майор през 1784 г. През 1785 г. той сформира Бугски егерски корпус, за който разработва нови тактически схеми и методи.

През декември 1790 г., като командир на 6-та колона, той взема дейно участие при превземането на град Измаил, за което получава признанието и високата оценка на Суворов. След този успех Кутузов е награден с орден "Свери Георги" 3-та степен и е вече генерал-поручик. Спирайки опитите на турците да завладеят Измаил, при внезапна атака на 16 юни 1791 г. той категорично побеждава 23-хилядната турска войска при Бабадаг.

През 1805 г. Кутузов участва във войната с Наполеон, като през същата година извършва марш-маньовър, който остава като образец във военното изкуство. Шест години по-късно той се сражава във войната с Турция през 1811 г. - в битката при Русчук на 22 юни 1811 г. водената от него войска разгромява противника, което слага началото на последвалия разгром на турската армия.

В руската Отечествена война срещу Наполеон през 1812 г., Кутузов води една от най-големите битки в историята на Наполеоновите войни - Бородинската битка /26 август, по нов стил - 7 септември/. Там Кутузов отстъпва, за да запази войската, но по-късно, благодарение на правилната му стратегия, наполеоновата армия е разгромена. За това свое постижение той е награден с с орден „Свети Георги“ 1-ва степен, с което става първият в историята на ордена пълен Георгиевски кавалер.

Княз Кутузов умира на 28 април 1813 г. и е погребан в Санкт Петербург.

Преглеждания: 1543

Още за Михаил Кутузов

» Михаил Кутузов /Wiki/
» Биографични бележки за Михаил Кутузов (ru)
» Статия за Михаил Кутузов (ru)