Науру

Науру е малка островна държава, разположена в южната част на Тихия океан. Тринадесетте хиляди жители на острова са един от най-малобройните народи в света, а територията от 21 квадратни километра прави Науру най-малката страна, разположена извън Европа.

Островната република няма официално обявена столица, но фактически такава е град Ярен, тъй като в него са разположени всички държавни институции.

Тъй като Науру на практика е уединена гранитна скала и се намира на повече от 300 километра южно от най-близкия от Маршаловите острови, той е открит и заселен от полинезийските и микронезийски мореплаватели преди около 3000 години. Първият западен пътешественик, посетил Науру, е британският китоловец Джон Фиърн през 1798 година. През XIX век островът си остава изолиран, макар и отделни европейски кораби, минаващи в района, да търгуват с местното население. Срещу пресни запаси от храни коренните жители получавали оръжия, които били използвани в десетгодишната война, избухнала през 1878 година и довела до избиването на 1/3 от населението.

През 1888 година конфликтът е прекратен, след като Науру става част от германския протекторат Маршалови острови. 12 години по-късно на острова са открити огромни залежи от фосфати, съдържащи се в птичия тор гуано, които започват да се разработват и изнасят през 1907-а.

По време на Първата световна война австралийски военни части завладяват острова, който по-късно е присъден на Великобритания. През 1923 година Обединеното кралство се съгласява да дели мандата си с Австралия и Нова Зеландия. През август 1942 година Науру е окупиран от Япония, а 1200 негови жители са закарани да работят принудително на островите Чуук, където повече от 1/3 от тях умират от глад и изтощение.

Островът е освободен на 13 септември 1945 година от австралийски военен кораб, който принуждава японските окупатори да се предадат. След края на Втората световна война съвместният протекторат на Великобритания, Нова Зеландия и Австралия е подновен и износът на фосфати продължава.

Науру получава автономия през 1966-а, а на 31 януари две години по-късно е обявена независимостта на страната. Първи президент става Хамър де Робърт.
През 1967 година народът на Науру изкупува част от акциите на британската компания, която разработва фосфатните находища, а от 1970-а целият контрол над добиването и износа минава в ръцете на местното население. Минералът носи огромни доходи и науручани стават един от най-заможните народи в тихоокеански мащаб. През 1977 година страната има най-висок доход на глава от населението в света.

Тъй като запасите от гуано, които са основното перо на науруанската икономика, намаляват с тревожни темпове, в средата на осемдесетте години страната е обхваната от политическа нестабилност. Честите смени на правителствата продължават и след 2000 година, като едва напоследък се наблюдава известна стабилизация.

Днес народът на Науру се издържа главно благодарение на икономическата помощ от страна на Австралия. Развиват се и някои стопански отрасли като океански риболов.

Колкото и странно да звучи, рязкото забогатяване през седемдесетте години на ХХ век довело до много отрицателни последици за населението. Науруанци станали едни от най-дебелите хора в света, като повече от 90% от възрастното население имало наднормено тегло. Страната има най-много болни от диабет тип 2 - 40%. Поради тези причини средната продължителност на живота на мъжете в Науру спаднала до 58 години, а на жените - до 65.

Преглеждания: 1349