Нестинарството

Нестинарството представлява цял комплекс от обичаи с кулминация играта върху жарава, която традиционно се изпълнява на празника на Св.Св. Константин и Елена (21 май). Обичаят е познат в отделни села в Странджа. Нестинарите са мъже и жени, чиито способности обикновено се предават по наследство. Главната нестинарка обикновено е най-възрастната, която играе най-дълго в огъня и умее да предсказва най-вярно. Според народните представи тя е смятана и за сестра на светеца. Около всяко село, в което е запазен обичаят има параклис, посветен на св. Константин, в който се пазят иконите на светците, както и нестинарският тъпан. В рамките на селището често има и извори с лечебна вода, които са включени в обичайния комплекс.

Нестинарският комплекс включва няколко елемента. Един от тях е обредното обхождане на свещените места в землището на селището. Шествието се води от „опашати” (с дръжки) икони на св. Константин и св. Елена, носени от три момчета. Особено място се отрежда на обредното отваряне на аязмите. С водата от изворите се измиват дръжките на иконите, хората се измиват и пият за здраве. При аязмото се прави и жертвоприношение – обикновено се коли бик или овца. От курбана се раздава на всяка къща за здраве.

Огънят за играта се подготвя цял ден. От него в широк кръг се разстила жаравата. Под съпровода на нестинарската свирня, нестинарите изпадат в особено състояние и „прихванати” нагазват боси в огъня с иконата на светеца в ръка.

Самата игра върху огън се извършва след залез слънце и най-вече в полунощ. Тогава и главната нестинарка изрича магическите си предсказания. Вечерта завършва с обредна трапеза в конака, на която са само нестинарите и хората, които са обрекли курбан.

Преглеждания: 474