Николае Чаушеску

Николае Чаушеску, лидерът на комунистическа Румъния, създателят на един от най-тежките диктаторски режими в рамките на Източния блок, е роден през 1918 г. в Скорничещ, Румъния.

Началното си образование Чаушеску получава в родното си населено място, а през 1929 г. заминава за Букурещ, за да учи обущарски занаят.

Членството му в Румънската комунистическа партия (РКП) датира от 1932 г. По това време тя е в нелегалност и активното участие на Чаушеску в нейните протестни акции става причина той няколко пъти да бъде арестуван, а през 1936 г. дори е осъден на две години затвор като „опасен комунистически агитатор”.

През Втората световна война Николае Чаушеску е в затвора, където се запознава с Георге Георгиу-Деж, който по-късно играе важна роля в неговата политическа кариера.

С идването на комунистите на власт в Румъния, Чаушеску е избран за министър на земеделието, а по-късно и за заместник министър на въоръжените сили в правителството на Георгиу-Деж. От 1952 г. Николае вече е член на Централния комитет (ЦК) на Румънската работническа партия (РРП), а от 1954 г. и на Политбюро на РРП.

От март 1965 г. Чаушеску е генерален секретар на РРП и веднага я преименува на Румънска комунистическа партия (РКП). Първоначално той печели симпатиите на румънската общественост, тъй като демонстрира желание да води политика, независима от СССР. В тази връзка дори дистанцира страната от активно участие във Варшавския договор, като отказва да подпомогне потушаването на вълненията в Чехословакия от 1968 г.

Курсът на независимост от СССР Чаушеску демонстрира и във външната политика на страната – поддържа икономически връзки със страни от Западна и Централна Европа, разрешава участието на румънски спортисти на Олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г., които са бойкотирани от СССР и останалите социалистически държави.

Тази линия на независимост от Москва продължава и през 80-те години, но тогава тя е израз по-скоро на нежеланието на Чаушеску да следва започнатите от Михаил Горбачов реформи.

Допусканият либерализъм по отношение на външната политика на Румъния контрастира с тоталитарния режим, наложен във вътрешнополитически план. През 1971 г. Николае посещава Китай и Северна Корея. Това е преломен момент в неговото управление. Той е повлиян от започналата културна революция в Китай и развива идеята за пълно национално преустройство на Румъния.

След 1972 г. Чаушеску прилага на практика своя проект за „систематизиране” на населените места. Започва изселването на селяните и насилственото им заселване в новопостроени блокове. По време на това „систематизиране” са унищожени множество средновековни паметници на християнското изкуство. Това стига такива размери, че редица международни организации се намесват и успяват да спрат тази разрушителна политика.

Изграждащият се култ към личността на Чаушеску намира израз в мащабното и помпозно строителство в столицата Букурещ, която почти изцяло е застроена в новия стил. Сградата „Домът на народа” е една от най-големите в света.

Култът към личността на Чаушеску може да съперничи на този към Сталин. В страната си той е наричан „Геният на Карпатите”, а полуграмотната му съпруга Елена, „любимата майка на народа”, е титулувана като „велик учен”. Чаушеску стига дотам, че се появява на обществени места със скиптър в ръка като монарх.

По същото време в страната се поддържа изключително строг контрол над печатните и електронните медии. Телевизия има едва по няколко часа на ден, а южните части на страната, които хващат ефирния сигнал на Българската национална телевизия, го считат за един от малкото достъпни луксове.

Един от основните приоритети на Чаушеску е насилственото увеличаване на населението. За целта през 1966 г. се издават няколко указа, които забраняват контрацептивите и абортите. Последните са разрешени само при изключителни обстоятелства – изнасилване, опасност от генетично заболяване, риск за живота на родилката и детето и др. Гражданското законодателство усложнява процедурата по даването на развод, данъчната тежест за бездетните двойки е по-голяма и т.н. В същото време многодетните семейства се ползват от редица привилегии – безплатен жп транспорт, безплатна почивка и др.

Тази политика на Чаушеску има и друга страна – нараства броят на нелегалните аборти, а оттам и на смъртните случаи. Много майки изоставят нежеланите си деца в домове, където те се отглеждат при нечовешки условия.

През 80-те години в страната има бум на СПИН, поради факта, че не се спазват елементарни изисквания на медицината – не се правят тестове на кръводарителите, една и съща игла се използва многократно и др. Това извежда страната на второ място в Европа по брой на заразени с HIV деца в края на ХХ в.

По време на своето управление Чаушеску е обладан от идеята да получи нобелова награда за мир. В страната по негова заповед са организирани народни демонстрации в подкрепа на световния мир. Румънският диктатор се опитва да бъде посредник в израело-палестинския конфликт. В разрез с тези му желания е фактът, че по време на неговото управление Румъния се превръща в четвъртата страна по износ на оръжие в света.

Водената от Чаушеску политика на независимост от Москва го обвързва със Западна Европа, откъдето той получава редица заеми. Така външният дълг на страната нараства на почти 3,5 млрд долара и се появява реална заплаха от фалит на държавата. Затова в румънската конституция от този период е вкаран член, забраняващ взимането на външни заеми. В последните години от своето управление румънският диктатор е обладан от идеята да изплати заема на страната. В резултат на това цялата продукция отива за погасяване на вноските, докато населението в страната мизерства и живее на ръба на оцеляването. Все пак през август 1989 г. той успява да постигне целта си.

През 80-те години напрежението сред социалистическите страни нараства, а Чаушеску изпада в положение на международна изолация.

През ноември 1989 г. се провежда редовен конгрес на РКП, на който румънският диктатор е преизбран за още един петгодишен мандат. Само месец по-късно в Тимишуара и Букурещ избухват вълнения. По това време Чаушеску заминава за Иран, като оставя съпругата си Елена и близките си съратници да се справят с напрежението. Това обаче не се случва. На 20 декември той се връща в страната и в телевизионно изявление прави опит да убеди обществеността, че бунтовете са резултат от чуждестранна намеса във вътрешната политика на страната. Тактиката се оказва неуспешна и напрежението ескалира. Тази революция е наречена „телевизионна”, тъй като се ръководи от телевизионен център в Букурещ. След кървави сблъсъци, Букурещ пада в ръцете на създадения Фронт за национално спасение. Протестиращите нахлуват в сградата на ЦК на РКП. Единственият изход за фамилия Чаушеску е да избяга с вертолет, който изчаква на покрива.

На 21 срещу 22 декември 1989 г. в страната е извършен държавен преврат. Елена и Николае Чаушеску са заловени по време на опита си за бягство. На 25 декември 1989 г. те са осъдени на смърт от скалъпен съд и по бързата процедура. Смъртните присъди са изпълнени и снимките на мъртвата първа двойка на Румъния обикалят световните агенции.

Преглеждания: 2211

Още за Николае Чаушеску

» Николае Чаушеску /Wiki/
» Статия за Николае Чаушеску в енциклопедия Britannica (en)
» Официален сайт на Николае Чаушеску (en)