Николай Столетов

Николай Григориевич Столетов е руски офицер, генерал, участвал в завладяването на Средна Азия и Руско - Турската освободителна война. Той е роден на 13 (1-ви стар стил) ноември 1834 година в град Владимир, в семейството на потомствен търговец. По-малкият му брат Александър впоследствие става световноизвестен учен в областта на физиката.
След като учи в родния си град, Николай Григориевич се записва във Физикоматематическия факултет на Московския университет, където се дипломира през 1854 година.

Последната година от следването на Столетов съвпада с началото на Кримската война(1853 -1856), което оказва решаващо влияние при избора на жизнено поприще от младежа.
Веднага след като завършва следването си през есента на 1854-а, Николай Столетов се записва като доброволец в десета артилерийска бригада. Младият войник се проявява при боевете с турците на река Дунав и при отбраната на град Севастопол от съюзническите войски. В края на 1855 година Столетов участва в битките при Черна речка и Инкерман, в които отново се отличава със смелостта и хладнокръвието си. Заради заслугите си той е произведен за офицер и получава орден.

След неуспешния за Русия край на Кримската война Николай Григориевич завършва висше военно образование в Академията на Генералния щаб и служи в Кавказ, а впоследствие и в Туркестан. През 1869-а е проведена офанзива под ръководството на Столетов, при която руснаците завладяват източния бряг на Каспийско море, а на следващата година той ръководи изследователска експедиция в земите около река Амударя.

По време на Руско - турската война от 1877 - 1878 година, вече с чин генерал - майор, Николай Григориевич Столетов е назначен за командващ на българското опълчение, воюващо на страната на русите. С неговото име е свързан един от най-драматичните епизоди от войната. През юли и август месец 1877 година той ръководи отбраната на Шипка, където българското опълчение и малки руски отряди успяват да отблъснат многократно превъзхождащата ги турска армия и по този начин да предотвратят преминаването на османците в контраофанзива. След спирането на противниковия устрем, генерал Столетов и повереното му българско опълчение изиграват важна роля в боевете при Шейново, като проправят пътя на юг от Балкана за основните сили, ръководени от генерал Скобелев.

След края на войната Столетов е изпратен от руския Генерален щаб да ръководи Туркестанския военен окръг, а по-късно оглавява дипломатическа мисия в Афганистан. През 1886 година Николай Григориевич е произведен в чин генерал - лейтенант и му е поверено ръководството на 18-та пехотна дивизия.

В знак на благодарност за заслугите му по време на Освободителната война, Николай Григориевич Столетов е обявен за почетен гражданин на Габрово, а върхът, на който е построен мемориалът, посветен на боевете на Шипка, е наречен на негово име.

Генерал Столетов умира на 10 юли 1912 година, на 77-годишна възраст, в Царско село.

Преглеждания: 1823

Още за Николай Столетов

» Биография на Николай Столетов (wiki)
» Генерал Столетов
» Биография на Николай Столетов