Никола Вапцаров

Никола Йонков Вапцаров е популярен български поет и деец на комунистическото движение, роден на 7 декември 1909 година в град Банско.
Бащата на Никола е войводата от ВМРО Йонко Вапцаров, а майка му е учителка. Той учи в гимназията в град Разлог, след което се записва в Морското машинно училище във Варна, където прекарва времето от 1926 до 1932 година. Именно тук той се запознава с идеите на комунистическото движение и става техен последовател.
След завършване на образованието си, Никола Вапцаров постъпва на работа в Предприятието на "Българска горска индустрия" в село (сега град) Кочериново, където първоначално е назначен ка то огняр, а впоследствие става механик. Вапцаров е избран за председател на професионалното дружество, защитаващо правата на работниците в предприятието. Наред с това той се занимава с писане и играе в любителски театър. През 1936 година е уволнен, след като е обвинен, че носи отговорност за възникнала авария.
Търсенето на препитание принуждава Никола Вапцаров да се премести в София. Той работи за кратко във фабриката на братя Бугарчеви, след което става огняр в Български държавни железници, а после и в Софийския общински екарисаж. В този период Вапцаров започва да публикува свои стихотворения в различни вестници и списания, като печели и литературната награда на вестник "Летец".
Следвайки директивите на Коминтерна, поетът става един от най-дейните поддръжници на тезата за създаване на самостоятелна македонска нация и през 1938 година се включва в Македонския литературен кръжок в София. Никола Вапцаров се включва активно в т. нар. Соболева акция, целяща да накара българското правителство да предостави бази на СССР във Варна и Бургас, като събира подписи в нейна подкрепа из Пиринска Македония. Заради дейността си той е арестуван и интерниран в Годеч.
През 1940 година поетът издава първата си и оказала се единствена стихосбирка "Моторни песни". Никола Вапцаров напуска старопланинското градче през есента на 1941 година и започва организирането на минноподривни операции срещу немските войски, разквартировани на българска територия. Той бързо си печели авторитет в средите на комунистите и е назначен за ръководител на Централната военна комисия при ЦК на БКП.
Вапцаров създава широка мрежа, която се занимава със снабдяването на комунистическата съпротива с оръжие, фалшиви документи и им осигурява квартири. През март 1942 година той е заловен от властите и хвърлен в затвора. Там той прекарва повече от три месеца, а на 23 юли е осъден на смърт чрез разстрел и присъдата му е изпълнена незабавно на Гарнизонното стрелбище в София. Часове преди смъртта си поетът пише едни от най-вдъхновяващите си стихотворения "Прощално" и "Борбата е безмилостно жестока".
Въпреки ранната си смърт Никола Вапцаров е една от най-значимите фигури в българската поезия. Той е всепризнат майстор на социалната литература, а негови стихове са преведени на повече от 60 езика.

Преглеждания: 4627

Още за Никола Вапцаров

» Творчеството на Никола Вапцаров
» Биография на Никола Вапцаров (wiki)
» Поетът Никола Вапцаров