Обезглавяването на английския крал Чарлс I

На 30 януари 1649 година е обезглавен английският крал Чарлс I.
През 1625 година той се възкачил на престола и веднага показал склонност към абсолютизъм и отказ от компромиси. Това настроило враждебно и без това резервирания парламент и отношенията помежду им веднага се обтегнали. Младият крал на два пъти разпускал самоволно депутатите, които се противопоставяли на исканията му.
Това предизвикало силно недоволство сред всички кръгове на английското общество, но Чарлс сякаш успял да стабилизира властта си.
Кралят се опитвал да проведе религиозна реформа, която да обедини всички негови поданици под шапката на англиканската църква. С тази цел той преследвал строго крайните протестанти, пуританите, и направил някои отстъпки пред католическото духовенство. Вместо да изгладят противоречията, реформите ги засилили, а кралят станал омразен на всички.
Макар и самият той шотландец по произход, Чарлс I бързо успял да си спечели ненавистта на сънародниците си. Той не познавал нравите на суровите планинци и изобщо не се интересувал от мнението на клановата аристокрация. Кралят започнал да въвежда данъци и да ограничава изконни права, а напрежението бързо нараствало и това довело до избухването на спонтанно въстание.
След 11-годишно прекъсване Чарлс бил принуден да свика парламента, защото нямал ресурси да събере и издържа армия, за да воюва с шотландците. Кралят обаче за пореден път отказал да се съобрази с каквито и да било искания на депутатите и в отношенията между него и английския парламент настъпил окончателен разрив.
Чарлс I заминал за Нотингам, където на 23 август 1642 година издигнал кралското знаме, давайки формалното начало на гражданска война. Около него се събрали представители на едрата аристокрация, които искали да запазят привилегиите си.
На 14 юли 1645 година се състояло решителното сражение при Нейсби. Армията на парламента, която превъзхождала значително тази на Чарлс по численост, била водена от генерал Оливър Кромуел. Той спечелил разгромна победа и успял да плени архива на краля, който го уличавал във връзки с католици и други държави.
Чарлс I се спасил с бягство и потърсил помощ при старите си врагове шотландците. Те първоначално го приели, но след като кралят продължил да не изпълнява църковните им искания, през 1646 година го продали на английския парламент за 400 000 лири стерлинги. Той бил затворен, а водачът на Английската революция Оливър Кромуел му предложил да се върне на трона, поставяйки много умерени условия.
Проявявайки учудващ инат обаче, Чарлс отхвърлил предложението и започнал тайни преговори с парламента и с шотландците, от които се надявал да получи помощ, за да наложи абсолютната си власт.
Интригите и подстрекателствата за бунт, които кралят продъжавал да плете от затвора, предизвикали реакцията на пропарламентаристките войски и те поискали Чарлс да бъде съден като изменник на родината. Процесът бил ръководен от Джон Брадшоу. Кралят бил обвинен в предателство, тирания и изменничество. Присъдата за тези престъпления била смърт и след признаването му за виновен (със 68 на 67 гласа) той бил обезглавен в Уайтхол на 30 януари 1649 година. Няколко минути преди екзекуцията си Чарлс I държал реч пред тълпата, в която не пропуснал да защити принципите на абсолютизма, които го довели до ешафода.

Преглеждания: 1225