Окислително-редукционен процес

В далечното минало, когато хората не познавали химията, никой не можел да напише уравнението на реакцията на разтварянето на бисер във винен оцет или дори на по-простата реакция на изгаряне на диамант във въздух под действието на слънчеви лъчи. И нещо повече, никой не можел да обясни, че втората реакция е много по-сложна от първата – при нея става преместване на електрони от един атом към друг, а следователно тя спада към окислително-редукционните процеси. През XVII век считали, че окислението е загуба на флогистон (особено невидимо горливо вещество), а редукцията – негово придобиване. След като Лавоазие създал кислородната теория на горенето, към началото на XIX век химиците от целия свят се съгласили, че окислението е съединяване на веществата с кислорода, а редукцията е превръщането им под действието на водорода.

В една проста реакция на взаимодействие на желязото със солната киселина няма кислород, но желязото въпреки това се окислява. Изясняването на това става възможно с въвеждането на електронните представи в химията. Сега ние знаем точно, че окислител е веществото, което получава електрони, а редуктор – веществото, което ги отдава. Окислително-редукционните реакции са в основата на металургичните процеси, на горенето и други.

Преглеждания: 2557