Пабло Ескобар

Пабло Емилио Ескобар Гавирия е световноизвестен колумбийски наркобарон, роден на 1 декември 1949 година в град Меделин.

Още като тийнейджър Ескобар участва в улична банда и краде автомобили. По-късно младежът се насочва към търговията с наркотици и постепенно успява да изгради силна организация. Тъй като влиянието му нараства, в Меделин избухва мафиотска война между него и останалите наркопласьори. Пабло Ескобар излиза победител от конфликта, успявайки да убие основния си конкурент Фабио Рестепо през 1975 година.

По този начин той консолидира наркопазара около себе си и започва бързо да забогатява. През 1976 година Ескобар и част от хората му са арестувани, когато пренасят кокаин от Еквадор в Колумбия. Процесът се задълбочава, а мафиотският бос се проваля в опитите си да подкупи съдията по делото. По всичко си личи, че Ескобар ще попадне в затвора задълго, но двамата полицаи, които са го арестували, са мистериозно убити и обвиненията срещу него отпадат. Именно след този епизод от живота си наркобаронът започва да урежда всичките си спорове с властите с подкупи и убийства.

Едновременно с това репутацията на Пабло Ескобар сред народа е завидна. Той минава за нещо като съвременен Робин Худ, който граби от богатите и раздава щедро на бедните. През 1982 година могъщият мафиот решава да се включи в политиката. Той печели място в Камарата на представителите в Колумбийския конгрес.

Осемдесетте години са времето на най-големият разцвет на картела на Ескобар. Той контролира голямата част от наркотиците, внасяни в САЩ, Мексико и страните от Карибския басейн, а според слуховете мрежата му се разраства дори и в Източна Азия. Цялата система действа необезпокоявано, тъй като кокаиновият барон държи в ръцете си голяма част от администрацията на Колумбия с подкупи и заплахи. Меделинският картел използвал за разпространение на "стоката си" частни самолети, хиляди хора, а дори и подводни лодки.

За да засили любовта на народа към себе си Ескобар, който бързо се превърнал в един от най-богатите хора в света, предприел мащабно строителство на пътища, домове за бедни и обществени кухни в родния си град. Репутацията му сред обикновените колумбийци изглеждала непоклатима, независимо от откровения терор, на който картелът подлагал обществото.

Колумбийското правителство изглеждало напълно неспособно да се справи с проблема, но получило неочаквана мощна подкрепа. Американският президент Роналд Рейгън предприема широка кампания за борба с наркотиците не само в САЩ, а и по целия свят. Той сключва с Колумбия споразумение за екстрадиция на заловените наркобарони, които се измъквали от правосъдието в родината си безпрепятствено.

Отговорът на Пабло Ескобар е светкавичен. Нова вълна на терор залива Колумбия в опит правителството да бъде принудено да прекрати споразумението. Убити са редица висши чиновници, а леви партизани, подкупени от мафията, дори завладяват Двореца на правосъдието и унищожават голяма част от документите срещу наркобосовете.

Независимо от терора, с помощта на САЩ колумбийското правителство постепенно стеснявало кръга около Ескобар. Той се оттеглил в джунглите, където местните селяни винаги го предупреждавали за полицейски акции и наличие на съмнителни лица в района. Въпреки това наркобосът разбирал, че не може да бяга вечно и през 1989 година предложил на властите да се предаде ако му обещаят да не го екстрадират в САЩ. След отказа на правителството, терорът се засилил.

В началото на деветдесетте години войната с наркомафията взела ужасяващи размери. Властите вкарали в затвора много от близките последователи на Ескобар, унищожили големи площи насаждения от кока и десетки нарколаборатории, а Меделинският картел предприел серия бомбени атентати, при които загинали стотици хора. Мафията отвлякла няколко от най-богатите хора в Колумбия и по този начин успяла да принуди правителството да отмени екстрадицията на Пабло Ескобар. При тази ситуация той се предал на властите и признал вината си за няколко дребни престъпления. Влиянието му било толкова голямо, че той излежавал присъдата си в затвор, който сам бил построил за себе си. Мястото било наречено "Катедралата" и представлявало луксозно имение, в което можели безпрепятствено да влизат всички близки на Ескобар.

Нещата се променили, когато наркобаронът наредил да му доведат членове на Картела, които го били предали и след продължителни мъчения, ги избил. Научавайки за това, президентът на Колумбия наредил преместването на Ескобар в обикновен затвор. Пабло обаче бил уведомен за намеренията на властите и избягал. Този път обаче всичко стояло различно. Много от бившите подчинени на големия бос се отрекли от него и той имал все по-малко места, на които да се укрива. Отделно от това била създадена организацията "Лос Пепес", чието име означава "хора, пострадали от Пабло Ескобар" и включва близки на убити от наркобарона.

"Лос Пепес" избивали всички, свързани по някакъв начин с Меделинския картел и унищожавали кокаинови плантации. За кратко време те нанесли огромни щети на мафията. Могъщият някога картел се разпаднал и Ескобар бил притиснат до стената. Ден след 44-тия си рожден ден той се обадил на сина си и говорил с него около 5 минути. Антимафиотите засекли откъде е обаждането и моментално обградили къщата в Меделин, в която се бил скрил босът. При нахлуването на специалните части Ескобар и телохранителят му открили огън и наркобаронът прескочил на покрива на съседна къща, без да подозира, че районът е отцепен от полицията. Виждайки засадата, той започва да стреля, но е улучен от три куршума, единият от които е фатален за него.

Независимо от терора, на който подлага страната, хиляди хора изпращат Ескобар в последния му път като герой.

Преглеждания: 1962

Още за Пабло Ескобар

» Наркобаронът Пабло Ескобар (wiki)
» Биография на Пабло Ескобар
» Животът на Пабло Ескобар