Папата отказва да узакони развода на Хенри VІІІ и това става причина за формирането на Англиканската църква

На 7 март 1530 г. папа Климент VІІ отказва да узакони развода на английския монарх Хенри VІІІ с Катерина Арагонска и да благослови брака му с Ан Болейн. Разводът обаче е подкрепен от Кентърбърийският епископ, а след това е одобрен и от парламента. Така кралят прекъсва всички връзки с папството. Това става причина през 1534 г. Хенри VІІІ да издаде т.нар. „закон за супрематство”, според който глава на английската църква става кралят. По този начин тя се отделя от Ватикана. Това разцепление е затвърдено от неговия наследник крал Едуард VІ. Опит за връщане в лоното на католицизма прави католическата кралица Мария І Тюдор. Агресивните й опити да наложи отново католическата вяра обаче още повече отблъскват населението от нея. При тези обстоятелства през 1562 г. кралица Елизабет І успява без особени усилия да получи одобрението на членовете на „Веруюто” на англиканската църква.

Официално англиканската църква става отделна от католицизма религия с акта на английския парламент от 16 януари 1581 г. Преди това разделението е затвърдено с издаването на първата символическа книга „Книга на обществените молитви”, която търпи няколко редакции и издания. Книгата е със значението на служебник с внесени в него догматически постановки. В течение на годините англиканската църква се оформя като нещо средно между католицизма и протестантството. Постепенно в нея се оформят две течения. Едното е на т.нар. Висока църква, която най-общо се определя като прокатолическа и на т.нар. Ниска църква, която в по-голяма степен се приближава до протестантството. От своя страна в третото течение – т.нар. Широка църква, не се обръща голямо внимание на догматическите различия, а се взима считаното за положително в култа на двете религии.

Принципите на англиканското вероучение са изложени в 39 члена на вярата. Някои от тях, като тези за Личността на Иисус Христос например, са копие на догмите на православната църква. Други в по-голяма степен се доближават до католическата вяра, но основната част от същността на англиканската църква е възприета от Реформацията.

Характерно за англиканската църква е епископалното устройство, което е в три степени – епископска, презвитерска и дяконска. Над епископите с право да ги наказва стои кралят. В първоначалния си вид англиканската църква е независима от държавната власт, но днес тя стои под контрола на парламента и министър-председателя. В църковно-административно отношение са обособени две митрополии – Кентърбърийска и Йоркска, начело с архиепископи. Привържениците на англиканството по света формират самостоятелни църкви в рамките на Англиканската църковна общност, в която старшинството се пада на Кентърбърийския епископ.

Интересен факт е, че от 1988 г. англиканската църква въвежда практиката в църковен сан да се ръкополагат и жени. Въпреки започналите от ХVІІ в. опити за сближаване между англиканството и православието не се стига до приемане на англиканската общност.

Преглеждания: 383