Политика на "четирите модернизации"

През последните години от живота на Мао Дзедун Чжоу Енлай и Дън Сяопин правят опит да заличат негативните последствия от проведената „културна революция” в Китай. Тя започва с обявяването през 1963 г. на „Движение за социалистическо образование”. Целта му е да противодейства на ревизионизма в партията и да се справи с възраждането на капитализма. Т.нар. културна революция всъщност представлява един антикултурен поход – затварят се музеи и художествени галерии, а театрите и оперите представят произведения, посветени единствено на ККП и Мао. Унищожени са уникални експонати на древното китайско изкуство, защото били предназначени да служат на експлоататорските класи. Световноизвестни учени са развеждани по улиците с унизителни табелки с обидни надписи и „самопризнания” от рода на „Аз говоря чужд език”, „Аз съм проводник на буржоазно влияние”, „Аз съм жалко куче” и др. Именно с цел да се справи с последиците от тази културна революция в Китай е обявена т.нар. кампания за „четирите модернизации” – на селското стопанство, индустрията, отбраната, науката и техниката. Тази политика не се провежда дълго, тъй като Чжое Енлай умира, а Дън Сяопин е отстранен от властта. Едва след смъртта на Мао през 1976 г. Дън Сяопин е върнат във властта и постепенно отстранява всичките си конкуренти.
Дън Сяопин поставя началото на модернизацията на Китай чрез нов тип икономика – пазарната, но все пак при запазване на ръководната роля на комунистическата партия на Китай. Започва бързо развитие на индустрията и постепенно подобряване начина на живот на китайците. Огромният проблем обаче остава – минаването на границата от 1 млрд. души население.

Преглеждания: 559