Пражка пролет

В средата на шестдесетте години на ХХ век народното недоволство срещу управляващия режим нараства. Това провокира промени в самата Чехословашка комунистическа партия, довели до издигането на власт на по-либералните кръгове в нея, начело на които стои Александър Дубчек.

Новият лидер започва серия от реформи, наречени "социализъм с човешко лице". Те целят да намалят съветското влияние в страната и да бъдат наложени нови правила в икономиката и социалните отношения.
Кампанията на Дупчек се радва на голяма подкрепа сред народа, но е посрещната враждебно от лидерите на СССР и някои от по-консервативните представители на Чехословашката комунистическа партия. Те са разтревожени от прозападния курс и правят всичко възможно, за да спрат реформите. Когато става ясно, че това не може да се случи по мирен път, комунистическите страни от Източна Европа решават да предприемат военна офанзива срещу Чехословакия, за да тушират либералните промени.

На 20 август 1968 година армии от 5 страни от Варшавския договор окупират Чехословакия. Изпратени са около половин милион войници. Официалната причина, която изтъква СССР за нахлуването е, че Чехословашката комунистическа партия е поискала помощ, за да бъде спряна "контрареволюцията", започната от Дубчек. По време на инвазията са убити над сто души, макар и населението да не оказва съпротива.

След саморазправата Александър Дубчек е арестуван и отведен в Москва, където е принуден да подпише документ, признаващ легитимността на нахлуването. Западните страни се обявяват срещу съветската агресия само с декларации, защото опасността от избухване на ядрена война ги възпира от реални военни действия. От Източния блок в защита на Пражката пролет се обявява само лидерът на комунистическа Румъния Николае Чаушеску, който яростно критикува намесата на СССР във вътрешните работи на Чехословакия.

Събитията от август 1968 година разочароват голяма част от членовете на леви организации в свободния свят. Имиджът на СССР на страна, в която управлението е в ръцете на народа, понася решителен удар.

След Пражката пролет стотици хиляди жители на Чехословакия емигрират на запад. Лидерите на Съветския съюз за втори път след събитията в Унгария от 1956 година показват истинското си лице и това стряска целия здравомислещ свят. Окончателно става ясно, че СССР не е склонен да позволи каквито и да било промени в Източния блок, освен ако не са инициирани от самия него.

Преглеждания: 2059