Провъзгласяването на Наполеон I Бонапарт за император на Франция

На 18 април 1804 г. Наполеон І Бонапарт е провъзгласен за император на Франция.

Пътят му към върховната власт е дълъг и осеян с трудности. Роден е на 15 август 1769 г. в гр. Аячо, о. Корсика. Баща му Карло Бонапарт е назначен през 1778 г. за представител на острова в двора на Луи ХVІ. Майка му Мария Летиция Рамулино налага строга дисциплина в семейството, благодарение на която успява до известна степен да тушира буйния нрав на сина си.

На 15 май 1779 г. Наполеон е приет във военното училище в Бриен льо Шато, но преди да започне обучението си там, се налага да учи френски. Чуждите езици не са най-силната страна на бъдещия император и до края на дните си той не успява да се отърве от силния си италиански акцент, както и не усвоява докрай френската граматика. Наполеон завършва училището през 1784 г., след което е приет в елитната Кралска военна школа. През 1785 г. той е назначен като втори лейтенант на артилерията и встъпва в длъжност през следващата година, когато е едва шестнадесетгодишен.

До избухване на Революцията от 1789 г. Наполеон служи в гарнизоните във Валанс и Оксон, след което прекарва няколко години в Корсика. По време на Революцията Бонапарт е привърженик на якобинците и в замяна получава поста подполковник на доброволчески полк. През 1793 г. той напуска Корсика и се изселва заедно със семейството си във Франция.

Още същата година той взима участие в обсадата на Тулон, който е завзет от англичаните. Неговите способности при водене на битки до голяма степен са в основата на победата на френската революционна армия. В резултат, французите успяват да изтласкат британския флот от френското крайбрежие.

В началото на 1794 г. Наполеон е произведен в чин бригаден генерал, а от следващата 1795 г. вече е назначен за командващ френската армия, действаща в Италия.

Военната кариера на Наполеон е изпъстрена с множество успехи и победи. Често той се проявява не само като добър военачалник, но и като опитен дипломат. Бонапарт ръководи похода към Италия през 1796-97 г., след това този към Египет през 1798-99 г. По време на последния той не само, че завладява Египет и Сирия, но организира и административната и данъчна система в новите територии.

Набрал достатъчно сила и популярност сред армията, на 9 ноември 1799 г. Наполеон Бонапарт извършва държавен преврат и става пръв консул, а пет години по-късно вече е провъзгласен за император. Титлата му не е призната от останалите държави и Англия, Австрия и Прусия образуват политически съюз, познат като Рейнска лига, насочен срещу Франция. В борба с него, Наполеон се опитва да задържи престола си.

През 1805 г. той успява да разгроми обединените сили на Австрия и Прусия в битката при Аустерлиц. Победата е отбелязана със сключването на Пресбургския мирен договор. През следващата 1806 г. Наполеон разгромява Прусия и организира континентална блокада на Англия, която е блокирала Франция по море. През 1807 г. Наполеон разгромява и руската армия в битките при Ейлау и Фридланд. С Тилзитския мирен договор той фактически разделя Европа на две зони на влияние – френска и руска. Следваща стъпка към пълната доминация на Наполеон в Европа е походът му за завладяването на Испания през 1808-1811 г.

През 1812 г. Наполеон поема към Русия. За целта той свиква над 390 000 души, по-голямата част от които са съсредоточени в московското направление. Тази огромна армия обаче бързо се стопява и под Смоленск тя наброява не повече от 200 000 души. Тук не се стига до решително сражение и когато влиза в изоставената Москва, френската армия не надхвърля 100 000 души. В началото на зимата Наполеон прави неуспешен опит да се отправи към Украйна, но е принуден да отстъпи обратно по пътя за Смоленск. При това армията му постоянно намалява, като до Смоленск достигат едва 50 000 войника. След като не намира нужните продоволствия в града, за да подкрепи армията си, Наполеон решава да се оттегли извън пределите на Русия. По пътя той е последван от руската армия. Финалното сражение е дадено при опита на френската армия да премине р. Брезина. Тук тя е почти напълно унищожена, като се спасяват едва 7 000 души.

През 1813 г. се провежда Парижкия конгрес. Неговите решения за сключване на мир са отхвърлени от Наполеон. Същата година той търпи още едно поражение при Лайпциг, след което съюзните армии окупират страната. През следващата 1814 г. Наполеон абдикира в двореца Фонтенбло и е заточен на о. Елба.

През 1815 г. Бонапарт напуска острова и прави опит да възстанови императорския си трон. С това се поставя началото на т.нар. „сто дни”. Въпреки първоначалните победи на армията му, решителното сражение е дадено на 18 юни при Ватерло. Там Наполеон претърпява поражение, след което е заточен на о. Света Елена, където умира на 5 май 1821 г.

Преглеждания: 873