Прогонването на Далай Лама от Тибет

На 23 февруари 1910 г. китайски войски нахлуват в Тибет и принуждават Далай Лама да напусне родината си и да търси убежище в Британска Индия.

Нападението на Китай над Тибет е предшествано и улеснено от британската експанзия в азиатската държава. Тя започва през 1904 г. с нахлуване на британски войски, командвани от полк. Франсин Юнгхъсбънд. Те навлизат в Тибет и успяват да завладеят столицата Лхаса. Британската експанзия е предизвикана от една страна от страха, че Русия ще съумее да разпростре влиянието си над Тибет, а от друга от надеждата, че една договорка с Далай Лама би била доста по-ефективна, отколкото поддържане на отношения с Китай. Но по пътя си полк. Юнгхъсбънд унищожава много тибетски отряди, което прави невъзможно изпълнението на първоначалния замисъл. Две години след превземането на Лхаса Британската империя и Китай подписват споразумение.По силата на това споразумение през 1910 г. правителството в Китай изпраща военна експедиция, която има за цел да установи директно китайско управление в Тибет и с държавен едикт детронира Далай Лама, който напуска Тибет и заминава за Индия.

Изгнаничеството на тринайстия по ред Далай Лама продължава около две години. Пред 1912 г. той се завръща в Тибет и успява да се справи с китайските войски и да ги прогони от страната. През 1913 г. Далай Лама излиза с прокламация, която обявява отношенията между Китай и Тибет за „отношения между покровител и свещеник, което не означава подчиненото положение на единия за сметка на другия”. По-натам в прокламацията се казва, че Тибет е „малка, религиозна и независима държава”. По този начин за следващите 36 години Тибет си осигурява политическа независимост, докато Китай последователно е зает в Гражданската и Втората световна война. Някой китайски историци обаче поддържат тезата, че и през този период Тибет е бил част от Китай.

Преглеждания: 647