Радой Ралин

Димитър Стефанов Стоянов, по-известен с творческия си псевдоним Радой Ралин, е роден на 22 април 1923 г. в гр. Сливен, България.

Той произхожда от голям и знатен род, в който се отличава името на Теньо Войвода, сподвижник на Васил Левски и съратник на Стефан Караджа.

Начално и гимназиално образование Радой Ралин получава в родния си град, а през 1945 г. завършва и Софийския университет в една от най-търсените специалности – право. В годините на Втората световна война той участва в списването и редактирането на нелегалния антифашистки бюлетин „Истината по антисъветската война”. Поради това е арестуван през 1942 г. В края на войната през 1944 г. за кратко ръководи отдел „Агитация и пропаганда” на Околийския комитет на Отечествения фронт в Сливен, но напуска и заминава доброволец на фронта.

След войната за около година Радой Ралин е редактор на списание „Славяни”, а през 1947 г. заминава като бригадир в Югославия. По това време голяма му страст е джаз музиката. В годините, в които джазът се възприема от комунистическата власт като упадъчно западно изкуство, Радой Ралин, заедно с Милчо Левиев, основава през 1965 г. формацията „Джаз фокус”. По-късно през годините той последователно е редактор на вестниците „Литературан фронт” (1946-49 г.), „Стършел” (1952-61 г.), в. „Литературни новини” (196163 г.) и др. Успоредно с това Ралин работи в Студията за игрални филми и в Студията за хроникални и документални филми. Точно там се ражда и поредицата документални киносатири „Фокус”. През 1953 г. той става един от основателите на Стършеловия сатиричен театър. Именно той се превръща в център на антикултовата сатира.

В началните години на демокрацията Радой Ралин издава в. „Щастливец”, в който работи съвместно със сина си Кин Стоянов.

Радой Ралин става изключително популярен със своето сатирично творчество. Сред творбите му са сатиричните спектакли „Дяволското огледало”, „Конферанс”, „Златното руно”, киносатирите „Борба за икономии”, „Вездесъщия”, „Новогодишен подарък” и др. Може би най-емблематична за творчеството на Радой Ралин си остава книгата му „Люти чушки”, която е забранена от цензурата и изгорена през 1968 г. в пещите на Полиграфическия комбинат.

Радой Ралин завършва земния си път на 21 юли 2004 г. на възраст от 81 г.

Преглеждания: 1345

Още за Радой Ралин

» Радой Ралин /Wiki/
» Произведения на Радой Ралин
» Цитати на Радой Ралин