Развитие на фармакогнозията в България след Освобождението

След Освобождението аптечното дело у нас е било организирано по руски образец. Още през 1880 г. “Правилникът за устройство на санитарната част в Източна Румелия” определял точно дрогите, които аптеките могат да продават. Първите български фармацевти изучавали фармакогнозия от руски ръководства. Скромни дейци, предимно учители, те пишели книги и статии за употребата на билките. Например заслужилият народен учител Цани Гинчев описал в обширна статия 150 растения с медицинско значение. Интересът към тях се повишил значително след Първата световна война, главно поради търсенето на лекарствени суровини като беладона, валериана, аптечна ружа и др. от Германия.

За първи път у нас е преподавана фармакогнозия от фармацевта Христо Стефанов (1881 -1956 г.) през 1914 г. на курса за подготовка на медицински фелдшери. През 1915 г. той е написал първия български учебник по фармакогнозия, а по-късно – учебното помагало “Фармакогностичен преглед”, предназначено за подготвяните чрез специални курсове помощник-аптекари. Стефанов съставил също първото у нас “Ръководство за събиране на лечебни растения” и лично се е занимавал с отглеждане на валериана, беладона, пиретрум и др.

Начало на научноизследователската работа с лекарствени растения е поставено от проф. Петър Николов и проф. Аспарух Бойчинов в Института по фармакогнозия при Александровската болница и в Българското аптекарско кооперативно дружество в София. През 1947 г. е създаден Научно-изследователския химико-фармацевтичен институт (НИХФИ) в София с цел проучване на лекарствените растения и създаване на ефективни лекарствени средства от местни суровини. Лекарствените растения се проучват и от други институти и катедри (към БАН, МА и др.) и по-специално от Фармацевтичния факултет в София – Катедра по фармакогнозия и ботаника. През учебната 1942/1943 г. се основават катедрите по фармакогнозия с галенична фармация и фармацевтична химия. Изследват се българските диворастящи растения, използвайки опита на народната медицина, съдържанието на биологично активни вещества (алкалоиди, гликозиди и др.) в тях, определяне на химичната им структура, както и динамиката на натрупването им в зависимост от вегетационните фази на растенията. Правят се успешни опити за култивиране на български и чужди лекарствени растения (беладона, боянка, китайски лимонник, левзея и др.). В резултат на изследователската работа са въведени нови лекарствени растения – Glaucium flavum, Galantus nivalis, Vinca minor, Artemista maritime и др. Правят се успешни опити в култивирането на диворастящи растения.

Виден учен и преподавател в областта на фармакогнозията е проф. Аспарух Бойчинов (1900 – 1967 г.) – основател и дългогодишен ръководител на Катедрата по фармакогнозия и ботаника при Фармацевтичния факултет към МА. Той е автор на монографии и значителен брой научни статии върху нашите лекарствени растения. Проучил е някои местни сапонинови растения – Chenopodium bonus Henricus, Primula officinalis и е внедрил няколко лекарствени препарати от български дроги – антралакс, пефлавит и др.

Във връзка с все по-големия интерес към фитотерапията, през януари 1975 г. е открита Клиника по фитотерапия към Катедрата по фармакология и фитотерапия към Медицинска академия (сега Медицински университет).

Преглеждания: 1452