Разпадането на легендарната група "Бийтълс"

На 9 април 1970 г. Пол Макартни обявява разпадането на легендарната ливърпулска четворка „Бийтълс”. Юридически групата престава да съществува на 31 декември 1970 г.

Раздялата е обявена едва няколко месеца преди излизането на техния последен и най-успешен албум „Let it be“. Напрежението в групата нараства още през 1969 г. По това време Джон Ленън започва работи повече със своята интимна партньорка Йоко Оно. Именно върху нея заклетите фенове на „Бийтълс” хвърлят основната вина за раздялата на четворката. Джон Ленън обявява своето решение да напусне „Бийтълс” още през септември 1969 г., но се оставя да бъде разубеден от останалите членове и се съгласява да остане до излизането на подготвяния албум.

Ливърпулската четворка съществува под името „Бийтълс” от 1960 г. В оригиналния си вид тя се състои от Джон Ленън, Пол Макартни, Ринго Стар и Джордж Харисън, макар първоначално в групата да вземат участие и други музиканти. В началото те свирят в няколко клуба в Хамбург, а след това са наети като поддържаща група за серия записи на Тони Шеридан. След тях неговият продуцент Берт Кемпфърт сключва договор и с „Бийтълс”.

Първият сингъл на младата група, който се издига в класациите е „Love me do”, който достига до 17 място. През следващата година те правят още един запис, след който следват телевизионни изяви и изпълнения на живо. Вторият им сингъл “Please, please me” е по-успешен от първия и достига до второ място в британските класации.

През март 1963 г. излиза и дебютният албум на групата, който достига първо място в британските класации. Той е озаглавен „Please, please me” и е записан в студиото „Аби Роуд”. Следват още единадесет албума на „Бийтълс”, които неизменно заемат челните мяста в класациите. Не закъсняват и рекордите - седемнадесет поредни сингъла, достигнали първо място; четвъртият от тях “She loves you” става най-бързо продаваният сингъл във Великобритания и първият, продаван в повече от 1 млн. копия.

През 1963 г. дизайнерът Айвър Арбитър създава и характерната емблема на „Бийтълс” с удължена буква „Т”. Първата половина на същата година е посветена на концертни турнета, които особено много допринасят за нарастването на популярността на групата. Така постепенно се поставя началото на „Бийтълманията”. В края на същата година в Швеция е и първото задгранично турне на четворката, след изявите й в Хамбург. Следва вторият албум, наречен „With the Beatles“ , който също се изкачва до челното място в британската класация, където остава 21 седмици. Това е вторият албум в британската музикална история, от който са продадени над 1 млн. копия.

През 1963 г. на американския пазар е издаден и сингълът „I want to hold your hand”, като през следващите седмици от него са продадени над 2,6 млн. екземпляра. На 7 февруари 1964 г. групата заминава за Съединените щати, където е посрещната от шумна тълпа фенове. Гостуването на ливърпулската четворка в телевизионното „Шоу на Ед Съливан” е гледано от почти половината население на САЩ. На 10 февруари 1964 г. е и първият концерт на „Бийтълс” на американска територия в „Уошингтън Колизиъм”, който дава началото и на американската „Бийтълмания”. Именно тя събужда интереса на американските слушатели към британската музика като цяло. Същата година музикантите тръгват и на първото си международно турне, което е изключително успешно.

Заради безпрецедентния успех на групата, през юни 1965 г. кралица Елизабет ІІ обявява четиримата музиканти за членове на Ордена на Британската империя. Преди тях това отличие е давано само на герои от войната и на висши политици.

Междувременно „Бийтълс” участват и в заснемането на филми. Първият, в който участват се нарича „Нощ след тежък ден” (1964 г.), а през следващата година се появяват и в „Помощ!”.

Междувременно „Бийтълс” издават още редица албуми, като общият им брой е тринадесет. Сред тях са легендарните “Sgt. Pepper`s Lonely Hearts Club Band”, “Yellow Submarine”, “The White Album”, “Let it be” и др.

След разпада на групата нейните членове продължават да се занимават с музика. Успоредно с това Джон Ленън участва в различни пацифистки акции. През 1975 г. той се отказва от музикалната си кариера, за да се посвети на отглеждането на своя син. На 8 декември 1980 г. Джон Ленън е застрелян на входа на своя апартамент в Ню Йорк. Неговата смърт окончателно слага край на надеждите на заклетите фенове на „Бийтълс” за повторно събиране на групата.

Преглеждания: 957