Ричард Никсън

Ричард Никсън е роден на 9 януари 1913 г. в Йорба Линда, Калифорния, в семейството на методисти. Той е отгледан като квакер от майка си Хана Милхауз Никсън и получава изключително консервативно възпитание.

Никсън посещава местните гимназии, по-късно печели и пълна стипендия за Харвард, която обаче не покрива разходите за живот и той е принуден да я откаже. Завършва квакерския колеж Уитиър, а през 1934 г. печели пълна стипендия за Юридическото училище на Университета Дюк. След завършването си практикува известно време право в малка адвокатска кантора в Калифорния.

Политическата му кариера започва през 1946 г., когато е избран от Калифорния в Камарата на представителите. През 1950 г. е избран и в Сената. По време на тази кампания той се сдобива и с известния си прякор, даден му от журналист – „Хитрият Дик” (“Tricky Dick”).

През 1952 г., едва 39 годишен, Никсън е посочен от Дуайт Айзенхауер за вицепрезидент. В предизборната кампания неговите речи изиграват особено голяма роля за победата на републиканците.

Счита се, че Никсън е човекът, който променя ролята на вицепрезидента в американската история. Въпреки че няма реална власт, той използва поста за добиване на медийна популярност и като подстъп към президентската власт. Той е и първият вицепрезидент, който на три пъти встъпва във формална власт и управлява правителството, когато Дуайт Айзенхауер е болен.

По време на кампанията за президентските избори през 1960 г. той губи от Джон Кенеди, а през 1962 г. губи и борбата за избор на губернатор на Калифорния.

Политическото му завръщане е през 1968 г., когато отново печели номинацията за президент с обещанията за достоен изход и край от Виетнамската война, без да обещава задължителна победа.

След избирането му за президент, той предлага известната „доктрина Никсън”, която предвижда предоставяне на войната на виетнамците и постепенното изтегляне на американските войски. В тази връзка той посещава през 1969 г. Южен Виетнам и се среща с президента Нгеиен Ван Тиен.

Съществена част от външната му политика представлява подобряването на отношенията с комунистически Китай. Това се случва след рязкото влошаване на отношенията между Китай и СССР. По-късно тази му политика става известна като „китайската карта” срещу СССР. Никсън дори се ангажира с подкрепа за кандидатурата на Китай за членство в ООН, на която до този момент е налагано вето. В резултат на това през 1971 г. Китай влиза в ООН.

Никсън е преизбран на президентския пост през 1972 г., като победата му над представителя на Демократическата партия Джордж Макгавърн е съкрушаваща. Никсън печели в 49 от общо 50 щата.

Безспорно това, с което Ричард Никсън става най-известен, е аферата Уотъргейт и последвалата процедура по импийчмънт. Става въпрос за организирано подслушване по време на предизборната кампания през 1972 г. на седалището на Националния комитет на Демократическата партия в комплекса Уотъргейт.

В резултат на този политически скандал Ричард Никсън подава оставка 9 август 1974 г. и е заместен от вицепрезидента Джералд Форд. В годините след оттеглянето си от президентския пост, Никсън пише редица книги, включително мемоарите си.

Той умира на 22 април 1994 г. в Ню Йорк.

Преглеждания: 1827

Още за Ричард Никсън

» Ричард Никсън /Wiki/
» Биография на Ричард Никсън (en)
» Животът и политическата кариера на Ричард Никсън (en)