Сан-Стефанският мирен договор

На 3 март 1878 г. в с. Сан Стефано, близо до Цариград, Русия и Турция подписват прелиминарен (предварителен) мирен договор. Според него България се възстановява върху територията на трите исторически области – Мизия, Тракия и Македония с обща площ близо 170 000 кв.км.

По силата на договора България става „автономно, подвластно княжество с народно християнско правителство и народна милиция”. Князът се избира свободно от населението, но подлежи на одобрение от Високата порта и кандидатурата му трябва да не противоречи на волята на Великите сили.

Друга клауза на договора засяга турското присъствие. Според нея Турция няма право да държи войски на територията на Княжеството. Предвижда се също така руският окупационен корпус в размер на 50 000 души да остане в продължение на две години, като през това време да спомогне за изграждането на държавните институции и формирането на българската войска. В договора се уреждат и някои имотни отношения като например за запазване собствеността върху имотите, изоставени от избягалите по време на войната турци.

Въпреки, че в значителна степен покрива българската етническа територия, погрешно е изградена представата, че обхваща всички населени с българи земи. Извън Княжеството остава Северна Добруджа, която е отстъпена като част на военната контрибуция на Русия, която пък я препредава на Румъния срещу Южна Бесарабия. По този начин се отваря Добруджанския въпрос, който се превръща в основен в българо-румънските отношения за почти едно столетие. От своя страна, като компенсация за участието си във войната, Сърбия заграбва окупирания от нея Нишки санджак. Западна Тракия и част от Централните Родопи също остават вън от възстановената българска държава.

Въпреки това огромната част от българското население е включено в пределите на Санстефанска България. С тази територия страната ни се превръща в най-голямата държава на Балканския полуостров. За съжаление никоя от Великите сили не желае да приеме България в границите, начертани в Сан Стефано. В резултат на това България отново е прекроена по време на Берлинския конгрес през лятото на 1878 г. С него се слага край на радостта от освободена България и се поставя началото на Българския национален въпрос, който определя политиката на страната ни за следващите няколко десетилетия и цели обединението на териториите, населени с българи.

Преглеждания: 748