Селен

Селенът е открит от Йонс Якоб Берцелиус през 1817 година в тинята, която се образувала в оловните камери в завода за производство на сярна киселина във Фалун, Швеция. Този елемент се съдържал като незначителен примес в пирита, суровината за производство на киселината. Берцелиус установил, че селенът прилича на сярата, но има метален вид като телура и се среща заедно с него, затова го нарекъл селен, от гръцки селене – Луна, за да покаже, че той придружава телура, както Луната е спътник на Земята.

От селена се изработват токоизправители. Селеновите слънчеви батерии превръщат слънчевата енергия в електрична. Те имат сравнително добър коефициент на полезно действие.

Ако ви е нужно копие от документ, от научна статия или текст от книга, която няма откъде да си купите, достатъчно е да отидете и да ксерокопирате необходимите страници. Действието на ксерографа се основава на свойството на някои съединения на селена да се наелектризират при осветяване. Книгата се разтваря и страницата и се допира до прозрачната плоча. Тя се осветява за много кратко време. Тези части от повърхността на плочата, съответстващи на буквите, се наелектризират. Впръсква се фино пулверизирано мастило – капчиците му също са наелектризирани, но със заряд, противоположен на този на плочата. Настъпва привличане, мастилените капчици се утаяват върху плочата, тя се притиска върху белия лист. Страницата е отпечатана само за няколко секунди.

Преглеждания: 617