Сяра

В една изследователска лаборатория се счупила стъкленица с живак и металът се разлял по пода. Настъпила страшна суматоха, защото малките капчици живак попаднали в цепнатините на паркета и било невъзможно да се извадят. Помещението ставало негодно за работа, тъй като живачните пари са отровни. Дошъл обаче химикът и обяснил, че няма нищо страшно. Трябвало само подът да се посипе със сяра на прах. При стайна температура живакът взаимодейства със сярата – образува се черен живачен сулфид, който е неразтворим и не е отровен, следователно може безопасно да се събере. Така на следващия ден било възможно спокойно да се работи в злополучната лаборатория.

Подобно на реакцията с живака, взаимодействието на сярата протича и с други метали, при което се образуват съответни сулфиди. За да започнат някои от тези реакции, сместа от сяра на прах и метални стружки /желязо, цинк, алуминий, мед/ трябва да се загрее. Протича буйна екзотермична реакция, вследствие на което сместа се нажежава.

Природният живачен сулфид – рудата цинобарит, е с оранжевочервен цвят. Стрит на прах той се използва като боя с характерен цвят, наричан от художниците цинобър.

Преглеждания: 1281