Тихи океан

Тихият океан е най-дълбокият океан на Земята. Близо до Марианските острови се намира най-дълбокият океански жлеб в света – 11022 м. Този океан, е и най-обширният - той заема 35% от площта на Земята и около половината от площта на целия Световен океан. Ширината му от север на юг е приблизително 15 800 км, а дължината от запад на изток – около 24 000 км.

В западната си част Тихият океан има много разчленена брегова линия, с множество острови и полуострови, докато в източната броят на островите е незначителен. Всички периферни морета в Пасифика, с едно изключение (Калифорнийския залив), се намират също в западната му част. Това са Берингово, Охотско, Японско, Източнокитайско, Жълто, Южнокитайско, Яванско, Сулавеси, Сулу, Филипинско, Коралово, Фиджи, Тасманово, Амундсен, Белинсхаузен, Рос и др.

По брой (около 10 000) и обща площ на островите (около 3,6 млн. кв. км) Тихият океан заема първо място сред океаните. Те са обединени в самостоятелна формация, наречена Океания. Островите са разделени на две големи групи: континентални и океански. Към първите спадат характерните за Тихия океан островни дъги: Алеутска, Курилска, Японска, Филипинска, Марианска, Соломонова, Фиджи, Тонга, Нова Зеландия и др., както и островите Калимантан, Нова Гвинея, Сейнт Лорънс, Хайнан и др. Океанските острови имат вулкански или коралов произход. Вулкански са Хавайските, Маркизките, Дружествените, Галапагоските острови и др., а коралови са Маршаловите и Джилбъртовите острови, Туамоту, Науру и др.

Тихият океан е по-топъл в сравнение с Атлантическия и Индийския океани – температурата на повърхностните му води е с 2°С по-висока. Това се дължи на по-големите площи на океана, нагряващи се по-добре от Слънцето и на много слабата му връзка със студения Северен ледовит океан. Поради факта, че като цяло над океана падат повече валежи, отколкото е изпарението, солеността на водите му е по-ниска от тази на Атлантическия и Индийския океани. Най-голяма е солеността на водите на субтропичните ширини, а най-нискосолени са водите в умерените ширини и източните крайбрежни части на океана, където се вливат много големи азиатски реки.

Едва двадесетина години след като Колумб отрива Америка, през 1513 г., някакъв си испански авантюрист на име Васко де Балбоа, бягайки от кредиторите си, се добира тайно до бреговете на новия континент, скрит като стока в един сандък. С малък отряд той пресича Панамския провлак и излиза на западния бряг на Америка. В този забележителен ден за пръв път пред европейците се открили просторите на непознатия дотогава огромен океан. Самият откривател, естествено, е нямал представа за размерите му и го нарича със скромното име “Южно море”.

Откритието на Билбоа разгорило жарта в гърдите на друг, нежалещ живота си авантюрист - португалеца Фернандо Магелан. Магелан бил сигурен, че някъде на юг от Америка има проход за новия океан и че като се плава по този океан на запад, може да се достигне до приказно богатата Индия. Португалският крал отказал да екипира експедицията, но благодарение на враждата между Португалия и Испания, Магелан получил благоволението на испанския крал и през 1519 г., начело на 5 кораба, се отправил в неизвестността. Една година по-късно станалият по-късно легендарен проток бил открит. И днес той носи името на своя откривател. Корабите на Магелан навлезли в новия океан и по време на дългото си плаване от о-в Огнена земя до Филипините не били застигнати от нито една буря. Това направило изключително впечатление на Магелан, който преименувал Южното море на Мар Пасифико – “тихо, спокойно море”. При достигането на Филипинските острови великият мореплавател бил убит от местни жители, а до европейските брегове се добрал само един от петте му кораба. Въпреки това по време на тази експедиция за първи път бил прекосен новият океан и било извършено първото околосветско плаване.

Преглеждания: 4198