Токио

Токио е политически и стопански център на Япония почти четири века, но официална столица става едва през 1869 г. при управлението на император Мейджи, който го прави своя резиденция. Токио (“източна столица”) е наследник на градът-замък Едо (“устие”) в най-голямата японска крайбрежна низина Канто.

Токио е преживял опустошенията на честите пожари, земетресения, последното изригване на вулкана Фуджи и американските бомбандировки в края на Втората световна война.

Днес японската столица дава една десета от промишлената продукция на страната. В т. нар. “Голямо Токио” (образувано от столичния окръг Токио и прилежащите към него префектури Канагава, Сайтама и Чиба) живеят почти една четвърт от жителите на страната. В Токио са съсредоточени почти половината от офисите, независимо от три до пет пъти по-високите наеми, сравнени с тези в другите големи японски градове. В централната част традиционното ниско и срадновисоко строителство отстъпва място на десетки небостъргачи. Типични за Токио са градските магистрали, издигнати на естакади. Късната и бърза автомобилизация на страната завари неподготвена старата улична мрежа на големите градове. В Токио превозите на обществения транспорт имат по-голямо значение в сравнение с най-големите западноевропейски и американски градове.

В процес на разработване или реализация са редица уникални градоустройствени решения като създаване на изкуствен остров в Токийския залив с площ 4,5 кв. км. и постоянно население 60 000 души, строителство на нова, подземна токийска гара, изграждане на супер небостъргачи, деконцентрация на столицата чрез десетки нови градове-спътници и т. н.

Споделете във Facebook

Преглеждания: 34