Убийството на Мартин Лутър Кинг

На 4 април 1968 г. в Мемфис, Тенеси, е застрелян борецът за граждански права Мартин Лутър Кинг. Покушението е извършено в 18:01 часа, докато той е на балкона на стая № 306 на хотел „Лорейн”. Куршумът влиза през дясната му буза, засяга гръбначния стълб и засяда в рамото. Мартин Лутър умира час по-късно в болницата Сент Джоузеф.

Убийството му е последвано от множество бунтове. Заради неговото убийство пет дни по-късно президентът Линдън Джонсън обявява национален траур. Така той става първият чернокож, за когото е обявен национален траур. В последния му път го изпращат над 300 000 души, а певицата Махалия Джаксън изпълнява любимата му песен „Вземи ръката ми, скъпи Боже”.

Два месеца по-късно е заловен предполагаемият убиец Джеймс Ърл Рей, който по-късно прави пълни самопризнания и е осъден на 99 години затвор. През 1999 г. неговата вдовица Корета Скот печели заведеното от нея срещу неизвестни заговорници гражданско дело, тъй като по случая излизат разкрития, че ФБР и ЦРУ са замесени в покушението срещу Мартин Лутър Кинг.

Мартин Лутър Кинг е роден на 15 януари 1929 г. в Атланта, Джорджия. През 1948 г. завършва Морхауз Колидж, специалност социология, а през 1951 г. и Крозбъргската теологична семинария в Честър, Пенсилвания. През 1955 г. защитава докторска степен по философия от Бостънския университет.

През 1953 г. той става пастор в Монтгомъри, Алабама. Същата година Роза Паркс е арестувана заради отказа си да отстъпи мястото си в автобуса на бял мъж. Това става причина за организирането на автобусния бойкот в Монтгомъри, който се води от Мартин Лутър Кинг и продължава 381 дни. Въпреки че Мартин Лутър е арестуван, а къщата му е бомбардирана, все пак Върховният съд на САЩ отменя законите за сегрегация в обществения транспорт.

През 1959 г. Мартин Лутър посещава Индия по покана на Джавахрлал Неру. Именно след престоя си там и запознаване отблизо с делото на Махатма Ганди, той решава да посвети живота си на борбата за граждански права.

През 60-те години всички речи и изяви на Мартин Лутър се излъчват от телевизията и радиото и това му носи голяма популярност. Не са редки случаите, когато мирните протести ескалират в кървави сблъсъци. Те обаче постигат целта си с Акта за граждански права от 1964 г. и Акта за право на гласоподаване през 1965 г.

През 1963 г. шест организации за граждански права организират поход до Вашингтон, наречен марш за работни места и свобода. Мартин Лутър Кинг е председател на една от тези шест организации. Президентът Джон Кенеди се противопоставя на марша и разговаря с лидерите на организациите. В резултат на това са променени първоначалните цели на марша. Исканията, поставени по време на марша, са свързани с изравняване на гражданските права. Част от тях са: прекратяване на расовата сегрегация в училищата, забраняване на дискриминацията при наемане на работа, минимална заплата от 2 долара на час и др. В похода участие взимат над 250 000 души, между тях и известни личности като Сидни Поатие, Марлон Брандо и др. Именно по време на този поход Мартин Лутър Кинг произнася своята легендарна реч „Имам една мечта”. В нея той призовава за световен мир и равни граждански права. Именно заради усилията му да се пребори с расовата дискриминация с мирни средства, през 1964 г. Мартин Лутър Кинг получава Нобелова награда за мир.

През 1965 г. той организира още един поход от Селма до Монтгомъри. Първият опит се проваля, тъй като е посрещнат агресивно от страна на полицията и мафията. Оттогава този ден е известен като „кървава неделя”. Походът все пак се състои на 25 март. През следващата 1966 г. той организира няколко похода в Чикаго, но те не се посрещнати така радушно от местното население. През тези години Мартин Лутър започва да получава и смъртни заплахи.

По това време той открито започва да се противопоставя на войната във Виетнам, като нарича САЩ „най-големият носител на насилие в целия свят”. След тази реч той печели много врагове. Печатните издания започват да публикуват статии против него.

Последното му пътуване е в края на март 1968 г. за Мемфис, Тенеси, за да посети стачкуващите работници. Тук той завършва земните си дни.

Преглеждания: 1218

Още от ИСТОРИЯ:

» Нелсън Мандела полага клетва като първи чернокож президент на ЮАР
» Мата Хари
» Политика на "четирите модернизации"
» Последните британски войски напускат САЩ
» Фулхенсио Батиста

Коментари

AruanX | 2010-04-06 18:40:00

``Който не обича виното, жените и песните, той умира глупак.`` и още нещо от него ``Ако ми кажат, че утре е края на света, то още днес аз ще посадя дърво.``