Удроу Уилсън

Удроу Уилсън е лидер на Демократическата партия на САЩ и в два последователни мандата - президент на страната. Преди да бъде избран на този пост, той е губернатор на щата Ню Джърси.

Удроу Уилсън е роден през 1856 г. в Стаунтът Вирджиния в семейство на свещеник с шотландско-ирландски корени.

Той страда от тежко заболяване – дислекция, която така и не успява да пребори напълно, въпреки упоритите си занимания по стенография. Във вечна битка с недостатъка си, той успява през 1879 г. да завърши Принстънския университет, а по-късно да получи и докторска степен от Университета Джон Хопкинс. Най-известното му произведение е „Конгресът като правителство”, което първоначално е замислено като възхвала за парламентарния начин на управление, но се превръща в критика на американската управленска действителност, която Уилсън смята за остаряла и благоприятстваща корупцията.

При спечелването на президентските избори през 1912 г. Уилсън е улеснен от настъпилото разцепление при Републиканците. Тогава Републиканската партия на САЩ издига двама кандидати – Теодор Рузвелт и Уилям Тафт, което разделя избирателите.

Уилсън започва управлението си с нова икономическа политика, насочена към промени в антитръстовото законодателство, в митническата политика, в банковата и паричната система. Той създава и Федералният резерв и Федералната комисия за търговия. Той подкрепя даването на избирателни права на жените. Настоява за приемане на закон за забрана на детския труд и на такъв за трудовите обезщетения. Повишава данък сгради и данъка върху печалбата, а приходите от тях отиват за подготовка за предстоящата война.

Удроу Уилсън остава в историята и със своята расова политика. С неговото управление започва според мнозина изследователи „най-лошият период на расизъм в американската история”. Счита се, че той дори одобрява дейността на Ку Клукс Клан.

До 1917 г. Уилсън успява да удържи САЩ вън от Първата световна война. Когато обаче Германия възстановява производството на забранени подводници, той вкарва страната във войната като „асоцииран воюващ”. На 6 април 1917 г. САЩ обявяват война на Германия, а на следващия ден и на Австро-Унгария.

На 8 януари 1918 г. той произнася известната си реч, в която предлага създаването на Общество на народите като гарант за териториалната цялост на страните и за целта предлага план от „четиринадесет точки”. Участва в Парижката мирна конференция, която изготвя мирните договори между отделните държави след края на Първата световна война. Именно опитите му за постигане на мир му донасят през 1920 г. и Нобелова награда за мир.

Удроу Уилсън умира през 1924 г. ,огорчен от отказа на американския Сенат да ратифицира Версайската система от договори и по този начин да стане член на Обществото на народите. Така съществуването на Обществото е поставено под съмнение още в зората на неговото създаване.

Преглеждания: 1403

Още за Удроу Уилсън

» Удроу Уилсън /Wiki/
» Биография на Удроу Уилсън (en)
» Къща-музей "Удроу Уилсън" (en)