Уилям Хенри Харисън

Уилям Хенри Харисън, деветият президент на САЩ, е роден на 9 февруари 1773 г. в Бъркли, Вирджиния. Избран е на този пост на 67 г., което го прави най-възрастният президент до този момент. Той е и най-кратко управлявалият - остава в Белия дом едва един месец – от 4 март до 4 април 1841 г.

Уилям Харисън е третото дете в семейството на политическия деятел и плантатор Бенджамин Харисън V и съпругата му Елизабет Басет. Първоначалните му влечения са свързани с изучаването на медицина и той се записва в колеж. Ранната смърт на баща му през 1791 г. обаче го оставя без финансови средства и той е принуден да се откаже от мечтата си да стане лекар и да се посвети на военна кариера. Едва 18 годишен Уилям постъпва в армията. Голяма част от военната си кариера той прекарва в северозападните погранични територии, където служи под командването на генерал „Лудия Антъни” Уейн. От него той усвоява голяма част от уменията си да ръководи военни действия в погранични райони.

До 1799 г. Уилям Харисън служи в армията. След това е назначен за секретар на Северозападните територии. Едновременно с това изпълнява и длъжността губернатор, когато титулярът Артур Клер отсъства. В периода 1799-1800 г. той е делегат в Конгреса на САЩ. Докато е конгресмен, Харисън прокарва известния Закон за земята, който улеснява закупуването на земя в Северозападните територии. По този начин се цели по-бързото заселване на тези земи. През 1800 г. Уилям Хенри Харисън напуска Конгреса, за да поеме поста губернатор на новосъздадената област Индиана, която управлява до 1813 г.

По време на мандата си като губернатор той съсредоточава усилията си около задачата да улесни закупуването на земя от индианците и по този начин да ускори заселването на Индиана. До 1813 г. Харисън успява да изкупи почти цялата земя на щата. Това предизвиква напрежение сред местните индианци, които се обединяват в Индианска конфедерация. Нейната съпротива срещу отнемането на изконните им територии нараства особено много след 1809 г., когато се сключва Договорът от Форт Уейн, който предвижда закупуването на над 10 000 кв. км. индианска земя. В периода 1811-1813 г. Уилям Харисън удържа бляскави победи над индианците, най-значимата от които е тази при Типекано през 1811 г.

Политическата му кариера след това минава през няколко важни поста – участник е в Камарата на представителите от Охайо, делегат е в Щатския сенат на Охайо, в периода 1824-1828 г. е делегат и в Сената на САЩ, а по-късно за кратко е и пълномощен министър на САЩ в Колумбия. Уилям Харисън има в кариерата си едни неуспешни избори за президент през 1836 г., когато губи от Мартин Ван Бурен. Той обаче печели следващите президентски избори през 1840 г. Предизборната му кампания акцентира изключително върху военните му заслуги, като често те са изключително преувеличени.

Уилям Харисън умира едва месец, след като полага клетва като президент на 4 март 1841 г. Причина за смъртта му става настинка, получена по време на клетвената церемония, която прераства в двустранна пневмония и жълтеница. Така той става първият президент, починал по време на мандата си. Постът му се заема от неговия вицепрезидент Джон Тейлър.

Преглеждания: 533

Още за Уилям Хенри Харисън

» Уилям Хенри Харисън /Wiki/
» Биография на Уилям Хенри Харисън (en)
» Страница на Уилям Хенри Харисън в енциклопедия Britannica (en)