Уинстън Чърчил

Сър Уинстън Леонард Спенсър Чърчил е английски политик, писател и държавник, роден на 30 ноември 1874 година в родовото имение на херцозите Марлборо Бленхайм.
Младият Уинстън израства в семейството на консерватора от Камарата на общините Рандолф Чърчил. Майка му е американка. През 1893 година той се записва в Кралската военна академия в Селхърст, която завършва с не много добър успех. През януари 1895-а Чърчил е произведен в чин младши лейтенант.

На следващата година майка му го урежда като военен кореспондент на вестник "Дейли график" на остров Куба, където местното население въстанало срещу испанците. Оттам начинаещият журналист изпратил 5 статии, които били оценени положително от редакторите и читателите. Скоро след завръщането в родината си Чърчил заминава за Индия, където е разквартирован полкът му. Там той участва в потушаването на въстанието на пущунските племена, многократно проявявайки храброст.

Когато корпусът му се завръща в Англия, Уинстън Чърчил отново не се задържа дълго в родината си. Той е назначен от военното министерство за кореспондент в Северна Африка, за да отразява събитията около махдитското въстание в Судан. След края на конфликта младият офицер подава оставката си и напуска армията, тъй като трудно понася еднообразието на военния живот и не е съгласен с безсмислените жестокости, които е видял в Индия и Судан. За това решение му помага и фактът, че книгата му "Войната на реката", описваща войната между махдитите и англичаните, става бестселър.

След като се прибира в родината си, Уинстън Чърчил решава да се занимава с политика. Плановете му обаче се отлагат, тъй като започва военен конфликт между Англия и Бурската република в южна Африка. Редакторът на вестник "Морнинг поуст", за който Чърчил вече е писал статии от Судан, го кани да замине за зоната на конфликта, като му обещава много добри финансови условия. Бившият военен приема предизвикателството, но скоро след пристигането си в Южна Африка попада в плен. Месец по-късно Уинстън Чърчил успява да избяга и да се добере до английските позиции, което му носи славата на герой в родината му и увещанията да се включи в политиката се увеличават.

През 1900 година той решава окончателно да се насочи към държавническа кариера и се връща в Англия, където е избран за член на Камарата на общините от Олдхем. Тъй като родовата традиция повелява така, Чърчил първоначално става представител на Консервативната партия, но понеже много често не е съгласен с водената от нея политика, през 1904 година преминава в редиците на либералите. Именно тази крачка е в основата на бързото политическо издигане на младия политик.

На следващата година той е назначен за заместник - министър на колониите, а през 1908-а става министър на търговията и промишлеността. Тъй като работата му харесва на лидерите на либералната партия, през 1910 година му е поверен един от най-влиятелните постове в Англия - този на министър на отбраната. Това е много противоречив периоди в кариерата на политика. Управлението му е изпъстрено със стачки на работници от различни отрасли и спорни решения за силова намеса на армията в конфликтите.
Тъй като отношенията на Англия и Германия рязко се влошили, Чърчил започнал да се интересува живо от външна политика и да взема отношение по проблеми, свързани с нея. Премиерът забелязал новите му наклонности и му предложил поста Първи лорд на Адмиралтейството, който отговарял на министър на флота. Чърчил веднага предприел мащабна реформа и военноморските сили на Великобритания станали най-мощните в Европа. След началото на Първата световна война обаче той бил един от инициаторите на Дарданелската акция и след провала и бил принуден да се оттегли от управлението. Успехите му като лейтенант на фронта обаче реабилитирали грешката му и в края на конфликта той бил назначен за военен министър.

Годините между двете световни войни не са много успешни за политическата кариера на Чърчил. Той се завръща в консервативната партия, но дълго време не получава място в правителството. В навечерието на Втората световна война Уинстън Чърчил е твърд противник на водената от правителството политика на компромиси спрямо Хитлер и след провала й той е назначен от крал Джордж VI за премиер (10 май 1940 година). Първата стъпка на новия министър - председател била да създаде и оглави Министерство на отбраната, за да се подготви за атаката на Германия, която впрочем започнала само месец след встъпването му в длъжност.

По време на нацистките бомбардировки Чърчил неуморно обикалял засегнатите райони и вземал бързи и правилни решения, което му донесло огромна популярност сред народа. Най-ясно изразената позиция на премиера била да не се правят никакви отстъпки пред Хитлер до окончателното му поражение.

През войната се състояли три конференции (Техеранска, Ялтенска и Потсдамска), на които Чърчил и лидерите на САЩ и СССР обсъждали хода на войната и бъдещето на света след края й.

След победата над Германия Чърчил отказал да се оттегли от политиката, но загубил изборите, тъй като нямал ясно изразена икономическа програма за възстановяване на страната.

Той останал част от Парламента, но все по-рядко го посещавал. В този период основното му внимание било насочено към литературата. Той работил върху мемоарната си книга "Втората световна война", първият том от която излиза през 1948 година.

Основните политически цели на Уинстън Чърчил до края на живота му били създаването на обединение на западноевропейските държави и противопоставяне на комунизма.
През 1953 година Чърчил получава Нобелова награда за литература.
Британският политик и писател умира на 24 януари 1965-а на 90-годишна възраст.

Преглеждания: 2162

Още за Уинстън Чърчил

» Биография на Уинстън Чърчил
» Сър Уинстън Чърчил (wiki)
» Животът на Уинстън Чърчил