ФК Лацио

На 9 януари 1900 година в италианската столица Рим е основан СС Лацио. Предложението за създаването на отбора дошло от офицера Луиджи Бигиарели.

Тъй като в града вече съществувало гимнастическо дружество, наречено Рома, основателите решили да кръстят новия клуб на областта, в която се намира град Рим. Така се появил СС Лацио (на италиански Societa Sportiva Lacio). Цветовете на титулярния екип на отбора (бяло и синьо) са заимствани от гръцкото знаме като знак на уважение към Олимпийските игри, а орелът, символизиращ римските легиони се превръща в емблема на тима.

Първоначално членовете на клуба се занимавали с други спортове, но в началото на ХХ век започнали да играят футбол. Така се появил първият футболен тим в Централна и Южна Италия.

През 1912 година Лацио започнал да участва в първенството, което Италианската футболна асоциация организирала в средната и южна част на страната, като три пъти достигнал до финалите, но не успял да спечели нито веднъж. Когато през 1927 година фашисткия режим се опитва на обедини всички отбори в италианската столица под името Рома, единственият тим, който отказва, е Лацио.

През тридесетте години към столичния футболен отбор се присъединява превърналият се в легендарен Силвио Пиола (заради когото задната ножица често е наричана а ла Пиола) и представянето на римските орли значително се подобрява. В годините до началото на Втората световна война Лацио е един от водещите тимове в първенството. Най-големият му успех от този период е второто място в Серия А, постигнато през 1937 година.

Първият голям успех на най-стария римски клуб е спечелването на Купата на Италия през 1958 година. През шестдесетте и началото на седемдесетте години обаче Лацио преживява трудни времена, изпъстрени с превратности. Отборът на два пъти изпада от Серия А и след това отново се завръща във висшия ешелон на италианския футбол, записвайки дори едно трето място.

През 1974 година римските орли успяват да спечелят първата шампионска титла в историята си. Отборът заявява претенции за дълго да е сред водещите клубове в Италия, но на следващата година заради поредица от злощастни стечения на обстоятелствата е обезкръвен и отново се завръща в средата на класирането.

В началото на осемдесетте неприятностите за Лацио продължават. Римските орли са изхвърлени от Сериа А заради уреждане на мачове, а след завръщането си успяват да се спасят от изпадане едва в последния кръг. Следват нови неудачи, за да се стигне до 1992 година, когато президент на Лацио става Серджо Краньоти, човекът променил историята на клуба.

Той инвестира солидни средства в закупуването на нови играчи и развитието на детско-юношеската школа и успехите не закъсняват. По това време в римския клуб заиграват едни от най-големите звезди на световния футбол - Ернан Креспо, Хуан Себастиан Верон и Кристиан Виери. По-късно към отбора се присъединяват Синиша Михайлович, юношата на тима Алесандро Неста и Павел Недвед, който се превръщат в легенди на Лацио.

Треньорът Свен Йоран Ериксон извежда тима до спечелването на Купата на старана (1998), триумфа в последното издание на Купата на носителите на купи (1999) и втората му шампионска титла (2000). Лацио се превръща в един от най-силните тимове в Европа.

Периодът на благоденствие обаче е кратък, защото през 2002 година Серджо Краньоти е принуден да се оттегли от президентството на отбора заради финансов скандал. Положението на римските орли е силно разклатено и те са принудени да разпродадат най-големите си звезди. В следващите няколко сезона Лацио се представят с променлив успех както в Италия, така и на международната сцена.

Преглеждания: 1750