Фридрих Шилер

Фридрих Шилер е германски поет, философ, историк и драматург.

Той е роден на 10 ноември 1759 г. в семейството на военния доктор Йохан Шилер, който е участвал в Седемгодишната война по това време. Бъдещият поет и философ е кръстен на краля на Прусия, за когото баща му се е сражавал - Фридрих, но почти всички са го наричали Фриц. Детството му е белязано от бедността и лишенията, в които живее. След преместването на семейството му в Лорх, той учи в селското училище. Родителите му са се надявали да стане проповедник и затова Фридрих учил и латински, и старогръцки при местния пастор. През 1773 г., по настояване на херцога на Вюртемберг Карл Ойген, той постъпва в елитната военна академия Карлсруе в Щутгарт, където в продължение на осем години изучава право и медицина. След завършването си е назначен за полкови лекар в Щутгарт - работа, която не е харесвал особено.

Още докато учи, той написва първата си драма "Разбойници", която критикува корупцията в обществото и прокарва революционни републикански идеи. По-късно Шилер става почетен гражданин на Френската република заради тази пиеса. Когато тя е представена официално в Манхайм през 1781 г., той е арестуван и му е наложена забрана да публикува други произведения.

Две години по-късно Шилер бяга от херцогство Вюртемберг и няколко пъти сменя местожителството си, докато не се установява във Ваймар през 1788 г. Там той е поканен от местния херцог по препоръка на Йохан Гьоте. През следващата година Шилер е назначен за професор по история и философия в университета на град Йена, където написва голяма част от историческите си трудове.

През 1799 г. той се завръща във Ваймар и по настояване на Гьоте започва да се занимава с драматургия. Двамата основават Ваймарския театър, който постепенно става водещ в Германия. За своите постижения в областта на на литературата, драматургията и историята той е удостоен с благородническа титла през 1802г. от ваймарския херцог.

Шилер е автор на редица философски трактати, сред които "Писмо за естетическото възпитание на човека", "За наивната и сантименталната поезия", "За смелостта и достойнството" и др. В тях той развива понятието за "красивата душа". Според него "красотата" не е само чувствено, но и морално преживяване. Шилер написва и две есета за възвишеното, които разглеждат човешката свобода като възможност да бъдат победени животинските инстинкти на индивида, когато някой съзнателно е готов да умре в името на една красива идея.

Някои от по-известните поетични творби на Шилер са "Поезията на живота", "Към слънцето", "Геният", "Силата на жената", "Щастие", поемата "Художник" и др.

Безспорно най-значими са постиженията му в драматургията. Той е автор на драмата "Дон Карлос" (1787 г.), превърнала се по-късно в либрето на едноименната опера на Джузепе Верди, на трилогията "Валенщайн", на драмите "Мария Стюард" (1800 г.), "Орлеанската дева" (1801 г.), както и на "Вилхелм Тел" (1804 г.), която също се превръща в либрето на едноименната опера на Росини.

През 1785 г. Фридрих Шилер написва прочутата "Ода на радостта", която е използвана във финалната част на Деветата симфония на Лудвиг ван Бетовен, днес официален химн на Европейския съюз и на Обединена Европа.

Шилер умира на 9 май 1805 г. във Ваймар на 45 години.

Преглеждания: 3017

Още за Фридрих Шилер

» Фридрих Шилер /Wiki/
» Произведения на Шилер
» Цитати на Фридрих Шилер