Херман Гьоринг

Херман Вилхелм Гьоринг, една от най-емблематичните фигури на хитлеристка Германия, е роден през 1893 г. в Мариенбад, Германия.

Той е знакова фигура в немското общество от 30-те и 40-те години на ХХ в. Обаятелен и чаровен, определящ себе си като „последния ренесансов мъж”, с изтънчени обноски и вкус към лукса, Гьоринг е един от най-популярните представители на националсоциалистите. С тънкото си чувство за хумор той спечелва симпатиите на хората. Както самият Гьоринг казва: „Хората искат да обичат някого, а Фюрерът често бе далече от широките маси. И тогава те избраха мен!”

В младежките си години Гьоринг завършва училището за кадети в Карлсруе и при избухването на Първата световна война първоначално се включва в германската имперска армия като пехотинец в 112 пехотен полк, но по-късно е прехвърлен към авиацията. Първоначално той извършва разузнавателни полети, а по-късно, след завършването на пилотското училище във Фрайбург, участва и в бойни формации. За проявената храброст по време на войната Гьоринг е награден с Железен кръст І степен.

След приключването на войната той, както мнозина други офицери, трудно се приспособява към променените условия. Работи на няколко места, включително и като авиокаскадьор.

Познанството му с Хитлер датира от 1922 г. Двамата се срещат на протестен митинг срещу Ваймарската система от договори. Гьоринг решава да се присъедини към националсоциалистите, а самият Хитлер смята, че е добра пропаганда за партията му да има в редиците си ветеран от войната с медал за храброст, а освен това, както самият той твърди „не ми струва нищо”.

По време на Бирения пуч от 8 ноември 1923 г. Гьоринг е ранен и напуска страната, като последователно живее в Австрия, Италия и Швеция. Докато лекува раната си, той се пристрастява към морфина. Въпреки проведения курс на лечение през 1925 г., Гьоринг не успява да се пребори с тази зависимост.

Политическата му кариера започва с обявяването на амнистия през 1926 г., което му дава право да се върне в Германия. През 1928 г. той е сред първите представители на националсоциалистите в парламента, като е преизбран и през 1930 г. След като Националсоциалистическата партия спечелва изборите през 1932 г., Гьоринг поема поста председател на Райхстага.

Той става една от най-популярните фигури в Германия след 1933 г., когато Хитлер е избран за канцлер. Гьоринг е назначен на няколко високи поста – министър без портфейл, държавен комисар по авиацията, министър-президент и министър на вътрешните работи на Прусия. През май 1933 г. той става и министър на въздухоплаването, а през август същата година е повишен в чин генерал от президента Хинденбург.

От висотата на заеманите позиции Гьоринг затвърждава властта на националсоциалистите. В Прусия той създава политическа полиция, която по-късно става част от Гестапо. Негово дело е и създаването на първия концентрационен лагер до Ораниенбург.

Херман Гьоринг е свързан и с новата българска история. Въпреки че историците не са единодушни относно прякото му участие в подпалването на Райхстага на 27 февруари 1933 г., като легенда се носят думите му, че той е единственият, който знае истината за подпалването на Райхстага, тъй като той го е подпалил. Гьоринг е и един от основните обвинители по време на процеса на комуниста Георги Димитров, който обаче успява да се защити.

Гьоринг ръководи и политическата чистка в редиците на националсоциалистическата партия от 30 юни 1934 г., позната като „нощта на дългите ножове”.

От 1 март 1935 г. той е назначен за главнокомандващ на Луфтвафе. Това го прави вторият по важност човек в Германия след Хитлер. На 30 август 1930 г. Хитлер го назначава и на поста председател на райхссъвета за национална защита, а на 19 юни 1940 г. след успешния блицкриг срещу Полша и Франция е произведен в чин райхсмаршал.

По време на аншлуса с Австрия от 1938 г. Гьоринг играе централна роля. Той е и един от ръководителите на акциите по преследването на евреите, като прави всичко възможно да ги отстрани от икономическия живот на страната.

Недоволството срещу Гьоринг идва след неуспешната му атака над Британия. През 1942 г. Луфтвафе не успява да помогне на немските войски, които вече изнемогват при обсадата на Сталинград. Въпреки растящото недоволство, Хитлер не се решава да уволни втория по важност човек в партията. Едва в края на войната от бункера, в който се крие, той заповядва Гьоринг да бъде отстранен от длъжност и застрелян. Това не се случва, но на 8 май 1945 г. Гьоринг е заловен от войници на американската седма армия.

През 1946 г. Гьоринг е изправен пред международния съд в Нюрнберг и е признат за виновен по всички обвинения, въпреки опитите му да се защити. Осъден е на смърт чрез обесване. Считайки такава смърт за недостойна, той моли съдът да я замени с разстрел, но молбата му е отхвърлена. За да избегне позора, Гьоринг се самоубива на 15 октомври 1946 г. И смъртта му е белязана от неговата изключителна ексцентричност. Когато чува присъдата си, той отбелязва: „Радвам се, че не съм осъден доживотно, защото осъдените доживот никога не стават мъченици”.

Преглеждания: 1482

Още за Херман Гьоринг

» Херман Гьоринг /Wiki/
» Биография на Херман Гьоринг
» Последното писмо на Херман Гьоринг до Уинстън Чърчил (en)