Христо Татарчев

Д-р Христо Татарчев е един от основателите и най-дейните активисти на ВМРО. Роден е през 1869 г. в гр. Ресен, намиращ се днес в рамките на Република Македония. Произхожда от богат търговски и банкерски род.

Началното си образование Христо Татарчев получава в училището на родния си град. По-късно последователно учи в Брацигово и в Пловдив. Пребиваването му в Пловдив съвпада със събитията около организацията и провеждането на Съединението на Княжество България с Източна Румелия от 1885 г., в които той взима активно участие. Като доброволец се записва и в последвалата Сръбско-българска война.

Христо Татарчев завършва средното си образование през 1887 г. Финансовите възможности на неговото семейство му дават възможност да продължи образованието си в чужбина. През 1887 г. той заминава за Цюрих, където се записва в медицинския факултет. Завършва медицина в Берлин през 1892 г..

Христо Татарчев се ангажира пряко с дейността на ВМОРО от 1892 година, когато започва работа като лекар в известната Солунска мъжка гимназия. Именно там се запознава с един от най-видните дейци на Организацията – Даме Груев. Те, заедно с други борци за свободата на Македония като Иван Хаджиниколов, Андон Димитров и др. поставят началото през 1893 г. на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Д-р Христо Татарчев председателства т.нар. Ресенски конгрес от август 1894 г., а две години по-късно председателства и Солунския конгрес.

След аферите от 1901 г. той и други ръководители от ВМОРО са заточени в Подрум кале. Заточението му свършва през 1902 г., когато е обявена амнистия по повод рождения ден на султана. По-късно същата година става жертва на скалъпено обвинение за убийството на гръцки лекар и е затворен. След активна намеса от страна на България, той е освободен и отпътува за нашата страна, където става член на задграничното представителство на ВМОРО.

Като един от ръководителите на Благодетелното братство, създадено с цел подпомагането на пострадали от Македония и Одринско, д-р Христо Татарчев изготвя „Мемоар на вътрешната организация”. Мемоарът цели да се запознае европейската общественост с хода на Илинденско-Преображенското въстание и последвалите го репресии над мирни граждани от Македония и Одринско.

По-късно, по молба на турското правителство, той изготвя проект за реформи на Македония и Одринско. Именно това предизвиква сериозен конфликт между него и Яне Сандански, което кара д-р Христо Татарчев за известно време да се оттегли от активно участие във ВМОРО. Отдръпването му продължава до Кюстендилския конгрес, проведен през 1908 г., на който той е избран за един от съветниците на задграничното представителство.

Наред с активната си дейност за постигане на реформи в османските провинции Македония и Тракия, д-р Христо Татарчев взима участие като лекар в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. През 1920 г. участва в създаването на Македонска федеративна организация. По това време напуска България и се заселва в Торино.

В годините между Първата и Втората световна война той пише дописки и статии за редица вестници, между които „Заря”, „Македония” и др.

Завръща се в родния си град Ресен през 1941 г., след това за кратко живее в Нова Загора. След края на войната напуска България завинаги, заминавайки отново за Торино, където на 5 януари 1952 г. завършва жизненият му път. Причина за заминаването му е антибългарската политика, която правителството на Отечествения фронт започва да води по отношение на бъдещето на Македония.

Преглеждания: 1305

Още за Христо Татарчев

» Христо Татарчев /Wiki/
» Дейността на Христо Татарчев
» Спомени на д-р Христо Татарчев