Щитовидна жлеза

Щитовидната жлеза (на латински: glandula thyroidea) е най-голямата ендокринна (с вътрешна секреция) жлеза с тегло 20 — 25 грама при възрастните. Намира се в предната част на шията. Тя има два дяла — ляв и десен, свързани помежду си с тесен провлак. При някои хора от провлака започва тънък израстък, който се насочва нагоре и се обозначава като пирамиден дял, като дължината му е променлива.

Основната ѝ функция е производството на тироксин, трийодтиронин и калцитонин, които влияят върху метаболизма, растежа и развитието.

Хормоните на щитовидната жлеза съдържат йод. Ако във водата или храната не се съдържа достатъчно йод, щитовидната жлеза силно нараства и причинява ендемична гуша. Недостатъчната секреция на тироксин в детска възраст води до изоставане в умственото и физическото развитие — кретенизъм. Хипофункцията на щитовидната жлеза у възрастни води до болестта микседем (забавяне на сърдечната и мисловната дейност, както и на двигателните реакции). Хиперфункцията на жлезата при израснал организъм води до развиване на базедова болест.

Тиреоидните хормони повлияват на почти всички тъкани и органи в тялото. Общо действието им се свежда до повишаване на кислородната консумация и на топлопродукцията (калоригенезата). Те активират белтъчната синтеза, действат върху въглехидратния и липидния метаболизъм. Тиреоидните хормони оказват въздействие върху белтъчния метаболизъм – анаболно действие, необходимо за растежа и развитието. При излишъкът им се наблюдава силно учестяване на сърдечната дейност и увеличаване на минутния обем на сърцето, както и разширяване на периферните съдове (вазодилатация). Тиреоидните хормони са от особена важност за развитието и нормална функция на нервната система.

Преглеждания: 711