Ялтенската конференция

На 4 февруари е открита Ялтенската конференция, която остава в историята като синоним на подялба на света на зони на влияние след края на Втората световна война.

Конференцията се провежда в рамките на една седмица от 4 до 11 февруари 1945 г. На нея за втори път на една маса се събират тримата „големи” – Сталин, Рузвелт и Чърчил, за да обсъдят проблемите, възникващи от наближаващия край на войната. Домакин на конференцията е Сталин и той избира за място на нейното провеждане дворец на руските императори в околностите на Ялта. Рузвелт се съгласява да присъства, въпреки че по това време здравето му е изключително разклатено – той умира два месеца по-късно на 12 април. Идването му в Ялта е проява на уважение към съветския принос в разгрома на хитлеристката армия.

Няколко са основните решения, които Сталин, Рузвелт и Чърчил взимат по време на Ялтенската конференция. Те приемат структурата и началния състав на Организацията на обединените нации. Фиксират и датата и мястото на нейното откриване – 25 април, Сан Франциско. Взето е решение и за съдбата на победена Германия. Според договорката, тя следва да бъде разделена на зони, окупирани от СССР, Великобритания, САЩ и Франция. Уточнен е и размерът на репарациите, които Германия трябва да плати – 20 млрд. долара. Предвижда се половината от тази сума да получи СССР. За да е в състояние да изплати тези непосилни репарации, се предвижда да бъде иззето част от националното богатство на Германия като машини, инструменти, транспортни средства и др.

Част от решенията се отнасят и до опустошената след войната Полша. За нея се предвижда да получи територии от Германия, които следва да се уточнят допълнително, а източната й граница да минава по известната „линия Кързън”. По това време страната се управлява от просъветско временно правителство. Според решенията на Конференцията, то следва да се демократизира с включване в състава му на представители от емигрантското правителство в Лондон и да проведе свободни избори с участието на антинацистки и демократични партии.

Същата реорганизация се предвижда и за правителството на Тито в Югославия, което се задължава да включи в състава си членове от емигрантското правителство в Лондон. На този етап с България все още не е сключен мирен договор и това става причина да не бъде одобрен сключеният по-рано мирен договор между Югославия и България.

Друго важно решение на конференцията в Ялта е приемането на „Декларация за свободна Европа”. Тя предвижда съгласуване на политиката на САЩ, Великобритания и СССР спрямо освободените страни и страните-сателити на Оста Берлин-Рим-Токио.

На Конференцията Сталин се съгласява да обяви война на Япония в срок от два до три месеца след официалната капитулация на Германия. В замяна той получава правото да си възвърне всички земи, загубени по време на Руско-японската война от 1904-1905 г., както и Курилските острови.

Мнението на историците за Ялтенската конференция днес е твърде критично. По-голямата част от тях оценяват взетите решения като „катастрофални”. Счита се, че Чърчил и Рузвелт са капитулирали пред Сталин и са допуснали поробването на народите от Централна и Източна Европа. Рузвелт и Чърчил в значителна степен са лишени от възможността да се противопоставят на Сталин, поради късното откриване на Втория фронт. Това му предоставя възможността да си присвои славата на главния победител във войната, като при това да обяснява крайната победа не със смъртта на милиони съветски граждани, а с превъзходството на съветския строй. За да си спестят участието във войната срещу Япония и по този начин да не жертват свои войници, Рузвелт и Чърчил си затварят очите пред явните нарушения на Сталин срещу човешките права и свободи. Двамата се примиряват и с мисълта, че и срещу народите от Централна и Източна Европа ще бъдат извършени същите нарушения, при това в името на свободата и равенството.

Преглеждания: 2418