Антарктида

Антарктида е континент, разположен на Южния полюс на Земята. Той се слави като най-студеното място на нашата планета и е почти изцяло покрит с лед. Това е и мястото с най-голяма средна надморска височина и най-ниска средна влажност.

Интересът към митичния седми континент не е от вчера, а е загнезден в съзнанието на хората още от дълбока древност. Антарктида дори получава името си дълго време преди да бъде открита! Древните гърци смятали, че далече на юг съществува континент, който уравновесява масата на големите суши в Северното полукълбо, затова го нарекли Антарктида, т. е. противоположен на Арктика (северната полярна област).

Средногодишно там е най-“топло” през януари, когато в Южното полукълбо е лято – от –35˚С във вътрешността до –5˚С по крайбрежието. Единствената станция, която има средна месечна температура над 0˚, е ст. Оазис – средна януарска 1,1˚С. Най-високата температура в Антарктида е измерена в станция Мирни (11˚С). На Земята няма друг район, където максималните температури да са толкова ниски. Най-студено е през юли – в някои станции във вътрешността до под –65˚С. В района на станция Восток през зимата в продължение на цели 3 месеца минималните температури се задържат под –80˚С! По крайбрежието все пак е "по-топло“ ( -40˚С). Естествено, Антарктида да държи рекорда и за абсолютна минимална температура в света. В ст. Восток (3488 м н.в.) на 21 август 1983 г. е измерена температура от -89,2˚С! Този рекорд е достигнат при съчетанието на полярна нощ, голяма надморска височина и тихо време, при което въздухът е изстивал постоянно в продължение на няколко месеца. Изследванията на учените показват, че най-ниската възможна температура, която би могла да бъде измерена на континента, а следователно и на Земята, е около -93˚С. Интересното е, че полюсът на студа не съвпада с географския полюс, който се намира на около 8-9˚ ю.ш. на североизток от Южния полюс.

Антарктида често е сравнявана с бяла ледена пустиня. И тук, както във всяка пустиня, могат да се намерят оазиси. Те, разбира се, нямат нищо общо с изворите в сянката на палмите някъде в пустинята Сахара. Антарктичните оазиси са малки, свободни от лед и сняг скални участъци близо до крайбрежието, които се открояват сред околната белота със своя сиво-кафяв, зеленикав или червеникавокафяв цвят. На огрените от слънцето тъмни скални склонове през лятото температурата на повърхността може да достигне необичайните за Антарктида 30°С над нулата! През зимата в оазисите е така студено, както навсякъде в Антарктида. В сравнение с територията на Антарктида обаче общата площ на свободите от лед участъци е само част от процента.

Вятърът е един от най-характерните метеорологични елементи в Антарктида. Съчетанието на много ниските температури с буйните, дори ураганни ветрове, придава изключителна суровост на климата. Най-силен е вятърът по крайбрежието, където се спуска тежкият студен въздух от вътрешността, който набира допълнителна сила по склона. Вятърът е най-силен през зимата и достига скорости от 50-60 м/сек, или 200 км/ч! В централните части на континента времето е почти тихо или с ветрове до 3-4 м/сек.

На Антарктида вали малко - в централните части едва 30-50 мм годишно. На пръв поглед това е парадоксално на фона на дебелата километри ледена броня на континента. Дори и при тези оскъдни валежи обаче, през продължилото векове заледяване, се е образувала изключително мощна снежна покривка. При толкова ниски температури изпарение почти изцяло липсва, т.е. става само натрупване, без разход, на снежна маса. Антарктида губи от снежната си покривка само при откъсването на огромните айсберги по крайбрежието.

Макар географското й положение да е подобно на това на Арктика (околополюсно), Антарктида е много по-студена от нея. С какво се обяснява този факт? На първо място, около южния полюс е разположен континент, а е известно, че континенталният климат е много по-суров от морския. При това той е най-високият континент на Земята, а с увеличение на надморската височина температурата на въздуха закономерно намалява. Средната височина на Антарктида е над 2000 м, която се дължи изключително на мощния слой лед, чиято дебелина на места достига 3,5 километра! Северния ледовит океан безпрепятствено обменя водите си с по-топли от съседните Тихи и Атлантически океан. Мощното топло течение Гълфстрийм свободно прониква под арктичните ледове и отдава огромно количество топлина в Арктика, което смекчава нейния климат. В Северния ледовит океан се вливат десетки от най-големите реки в Евразия и Северна Америка, които внасят допълнително топлина през цялата година. Около Антарктида пък се формира най-мощният поток в Световния океан — Антарктичното студено кръгово течение, което е 6-8 пъти по-мощно от Гълфстрийм.

Интересен е въпросът защо именно над Антарктида, където не се развива промишлена дейност, се е образувало най-голямото изтъняване на озоновия слой. Основна причина за това са специфичните метеорологични условия и атмосферна циркулация над Антарктида. През дългата, траеща шест месеца полярна зима въздухът в мощния антициклон над континента остава сравнително изолиран от останалите въздушни маси, а температурата му се понижава значително. В него се образуват ледени кристали, които формират т. нар. полярни стратосферни облаци. Предполага се, че именно върху тези кристали протичат химичните реакции, свързани с унищожаването на озона. Богатото на ултравиолетово лъчение пролетно слънце също дава своята “лепта” в разрушаването на озоновия слой. Напоследък намаляване (но значително по-слабо) на стратосферния озон се наблюдава и над полярните райони в Северното полукълбо.

Преглеждания: 1679