Балчик

Град Балчик е основан от гръцки колонизатори през V в. пр. н. е. Те свързват името му с многото бликащи тук карстови лечебни води и го наричат Крунои (извор). По-късно, по време на римското владичество, градът е бил преименуван на Дионисополис, на името на бога на виното и веселието Дионисий. И днес тук могат да се намерят монети с лика на този бог, сечени през III-II в. пр. н. е. Заради многото варварски нападения срещу късната Римската империя градът запада.

По време на Първата българска държава Дионисополис влязъл в нейната територия. Прабългарите го нарекли Карвуна. При Втората българска държава градът променя местоположението си – измества се към укрепения Джина баир. По-късно е бил включен във владенията на болярина Балик и по всяка вероятност така е получил и името си. По време и след Кримската война (1853-1856 г.) градът разцъфтява – превръща се в голям център на търговията с жито.

След Освобождението продължава да бъде военно пристанище за износ на добруджанска пшеница. Балчик става един от първите окръжни центрове. Между 1879 и 1959 г. той е централно средище на една от най-богатите и заможни околии. В началото на миналия век вече функиционират 7 акционерни дружества, фабрики за вино, преработка на кожи, лен, тютюн, две мелници за брашно, каменни кариери. След Балканската война обаче, когато България губи Южна Добруджа, Балчик преминава на румънска територия (1913 г.) и едва през 1940 г. отново влиза в пределите на нашата страна.

При румънското владичество Балчик започва да се развива в нова посока. Покорена от красотата на местната природа, румънската кралица Мария заповядва да построят тук дворец и ботаническа градина, параклис и цял комплекс от вили за румънските аристократи. Строителството започнало през 1924 г.; в него участвало принудително и местното население. Проектът е дело на италианските архитекти Аугусто и Америго. Новите постройки следвали стила на заварените – първите им катове били вдигнати от балчишки камък, а покривите – покрити с турски керемиди. Швейцарецът Жул Жани създава цветното великолепие на парка. Няколко стари мелници били приспособени за различни стопански цели, а една от тях била превърната в двуетажен дворец за малолетния принц Николай. Целият комплекс станал известен с името Тенха юва (Тихо гнездо). Благодарение на него градът много бързо се превърнал в модерен за времето си курорт.

Преглеждания: 617