Бачковският манастир

На 11 км. южно от Асеновград, по пътя за Смолян, се намира вторият по големина в България манастир след Рилския – Бачковският. Той носи името "Успение Богородично" и е един от най-старите манастири на Балканския полуостров. Събрал е пъстротата на три древни различни култури – византийската, грузинската и българската.

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от пълководеца с грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий, който оставя завещание за изграждането на манастира. От основателите му до наши дни за съжаление се е запазила само двуетажната костница, намираща се на около 300 м. от сегашния манастирски комплекс. Стенописите й се нареждат сред най-ценните произведения на християнското изкуство от ХI-ХII в.

Костницата е сред най-старите запазени сгради на манастира, както и църквата "Свети Архангели".

Бачковският манастир преживява своя “златен век” по времето на цар Иван Александър. Като в много други български манастири, и в Бачковската обител се е помещавало килийно училище. В края на 11 в. в манастира е създадена Бачковската просветна школа.

Когато България пада под турско робство, на заточение в манастира е изпратен самият Патриарх Евтимий. Тук той развива активна книжовна дейност, която векове по-късно, по време на българското Възраждане, помага за “възкресяването” на българския дух от пепелта, останала след османското нашествие.

Въпреки че Бачковският манастир оцелява след първоначалното нашествие на турските армии, по-късно злочестата съдба на повечето други свети места по българските земи не подминава и него. Той многократно бива разграбван и разрушаван. Но безспорно най-забележителното притежание на Бачковската обител, което, за щастие, е оцеляло през годините, е чудотворната икона на Света Богородица. И днес далеч пред входа на черквата обикновено се вие дълга опашка от вярващи, дошли да се докоснат до нея, за да ги дари с изцеление, надежда и спасение.

Преглеждания: 631