Белоградчишките скали

В продължение на векове природата е изваяла днешните причудливи фигури на Белоградчишките скали – Адам и Ева, Ученичката, Мадоната, Конникът, Монасите и още много други, които и днес будят възхищение и преклонение у посетителите и станаха лицето на България в конкурса за новите чудеса на света.

Белоградчишките скали се простират южно от Белоградчик, от Ведерник до с. Белотинци. Районът, който заемат, е с дължина около 30 км. и ширина 3 км. Красивите скални образувания са обявени за природна забележителност. Западно от града се намира втора група скали, които имат алпийски вид и ограждат големи пропасти. Най-известните скали са Збеговете, Еркюприя и Борич. На около 4 км. източно от града се намира третата група, която обхваща скалите около Латинското кале и Липенишката пещера. Четвъртата група се простира между селата Боровица и Фалковец. Тук са известният Боров камък, Червеният камък, Пчелин камък, Торлак и Момина скала.

Сред скалите преди векове е била изградена прочутата Белоградчишка крепост Калето. Тя е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, (впоследствие Византийската) империя по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Тя е една от последните крепости, завладяна от турците в края на XIV век. Калето заема площ от 10 хил. кв. метра и има пет врати, от които четири са главни.

Преглеждания: 672