Битката при Сталинград

На 2 февруари 1943 г. силите на Вермахта на Германия капитулират в битката при Сталинград (дн. Волгоград). Тази победа на съветската армия е от особено значение за благоприятния за антихитлеристката коалиция изход на Втората световна война. Въпреки, че е предшествана от друга важна победа на съветската армия – тази при Москва, именно битката при Сталинград в значителна степен предрешава изхода на войната.

Всъщност това, което наричаме „битка при Сталинград” по-скоро е позиционна война, която се води с различна интензивност в периода от 17 юли 1942 г. до 2 февруари 1943 г. Тя включва поредица от отбранителни и нападателни битки на фронт, чиято дължина варира от 400 до 850 км и на една територия от почти 100 000 кв. км. От съветска страна в битката участват общо 27 армии, разпределени в четири фронта – Воронежки, Донски, Югозападен и Сталинградски. От немска страна за настъплението към Сталинград е отделена Шеста полева армия, командвана от генерал Фридрих фон Паулус. Първоначално в нея влизат 13 дивизии, 3 хиляди оръдия и миномети и 400 танка, а за подкрепа на Шеста армия са изпратени Четвърта танкова армия на генерал-полковник Херман Хот. От въздуха те са подпомагани от Осми авиационен корпус и и Четвърти въздушен флот.

Превземането на Сталинград е от особено значение за Хитлер, който в този етап на войната вече е наясно, че материалните и човешки ресурси на Германия са ограничени и затова търси подстъп към богатите петролни залежи в близост до Каспийско море. А пътят за осъществяване на тези цели минава през превземането на стратегически важния Сталинград. По същата причина градът е от особено значение и за Москва.

Въпреки известни колебания в позицията на Хитлер, който първоначално разделя немските войски в две посоки – към Сталинград и към Ростов, скоро става ясно, че за превземането на града е необходимо съсредоточаването на по-големи военни сили. За кратко време Германия струпва пред Сталинград най-многолюдна войска по целия Източен фронт.

С оглед голямото значение на града съветското командване също взема мерки, за да не се допусне отстъпление от позициите. Сталин дори издава заповед, с която сформира специални подразделения, определени да стрелят по отстъпващите от позициите си войници, както и наказателни роти, в които провинилите се да изкупват реалната си или въображаема вина.

Същинската битка за Сталинград започва на 23 август 1942 г. Сталин забранява цивилните да напуснат града, защото счита, че така неговите бранители ще са по-силно мотивирани да защитават позициите си. Според някои сведения само през първата седмица на немските бомбардировки броят на загиналите цивилни надхвърля 40 000 души. Боевете за всяка улица и всяка сграда се проточват с дни. От съществено значение за крайния изход на двубоя са битките при стратегическото възвишение Мамаев Курган, ръководена от ген. Александър Родимцев, при Централната жп гара, при заводите „Барикади” и „Червения октомври”.

В периода юли-октомври 1942 г. германските войски са в настъпление и успяват да завземат голяма част от града. При Сталинград са съсредоточени огромно количество немски войски. Към октомври обаче вече става ясно, че Германия търпи значителни загуби на човешки ресурси, които не могат да бъдат възстановени. Изпратените за подкрепление унгарски, италиански и румънски армии не са така добре въоръжени и в този смисъл не са достатъчно ефективни. През октомври Хитлер издава заповед към войските на Източния фронт да преминат към стратегическа отбрана, с изключение на тези при Сталинград, Туапсе и Налчик. Основната идея на фюрера е да успее да задържи завзетите територии през зимата и през пролетта на следващата година отново да премине в настъпление.

В същото време Сталин готви контраофанзива. Планът за нея се разработва още през септември. В края на месеца е обявена операция „Уран”, която предвижда удари по фланговете, обкръжаване и унищожаване на германската армия при Сталинград. Настъплението започва на 19 ноември 1942 г. От своя страна Хитлер не дооценява опасността и отказва да нареди оттеглянето на Шеста армия от града, докато обсадата над нея не е станала твърде плътна. Той се доверява на своята дясна ръка – ексцентрикът Херман Гьоринг, който го уверява, че Луфтвафе ще съумее да обезпечи армията с муниции и храна. Опитът за контраофанзива на германските части също не успява и тя е преустановена на 23 декември. На 28 декември Хитлер е принуден да се примири с отстъпление на позициите на 250 км от Сталинград. Обещаният от Гьоринг „въздушен мост” за обезпечаване на обградената в града армия се проваля, тъй като доставките за нея са около десет пъти по-малко от необходимото.

Финалният щурм на съветската армия започва на 10 януари 1943 г. и приключва с предаването на генерал-фелдмаршал Паулус на 31 януари и на Карл Щрекер на 2 февруари 1943 г. С това приключва една от най-важните битки във Втората световна война. Според някои историци, въпреки огромното значение на битката при Курската дъга от лятото на 1943 г., именно битката при Сталинград предава стратегическата инициатива от ръцете на германците в тези на руснаците.

Това е и една от най-кръвопролитните битки в историята на Втората световна война. Според някои данни броят на жертвите от съветска страна възлиза на почти 1 130 000 души, като в това число не влиза броят на цивилните, които намират смъртта си в нея. Броят на жертвите на Германия и нейните съюзници според различни данни варира между 850 000 и 1 млн души. Огромни са загубите и за двете страни в оръжия, бойна техника и запаси с гориво.

Преглеждания: 4680