Войната в Залива

В началото на август 1990 година войските на Саддам Хюсеин нахлуват в малката държава Кувейт, разположена на брега на Персийския залив. Формалната причина за агресията са провалените преговори между двете страни относно изплащането на петролен дълг. Международната общественост и в частност американският президент Джордж Хърбърт Уокър Буш обаче подозира, че целта на Ирак е да сложи ръка на петролните кладенци в Кувейт, а след това и в Саудитска Арабия и по този начин да установи доминация над световния пазар на петролни продукти.

Веднага след анексирането на малката държава започва организирането на международна коалиция, която си поставя за цел да накара Саддам Хюсеин да изтегли войските си от Кувейт и да не позволи разрастване на конфликта. Първата реална стъпка срещу Ирак е налагането на икономически санкции от страна на ООН. Четири дни след агресията, на 6 август, американците започват военна операция, наречена "Пустинен щит". Тя се изразява в дислоцирането на 230 000 американски войници в Саудитска Арабия, като по този начин се премахва опасността от агресия от страна на Ирак срещу нея.

Саддам Хюсеин обаче продължава да струпва войски и военна техника в Кувейт и американците решават да изпратят още 200 000 войници в Саудитска Арабия. Тъй като скоро става ясно, че Ирак няма никакво намерение да се изтегли доброволно заграбените територии, Съветът за сигурност на ООН дава ултимативен срок на агресора до 15 януари 1991 година.

В началото на януари става ясно, че Саддам Хюсеин няма да се изтегли от Кувейт и на 11-ти Конгресът на САЩ одобрява използването на сила за изтласкването му. Ударът на американските сили е изключително мощен. Джордж Буш старши предприема най-масираната бомбардировка в дотогавашната военна история, поразявайки редица милитаристични обекти в Ирак и Кувейт. Изненадан от мащабите на атаката, Саддам Хюсеин търси посредничеството на Русия и предлага войските му да се изтеглят поетапно от анексираните територии. Американският президент обаче категорично отказва и поставя нов срок, този път до обяд на 23 февруари, за пълното извеждане на иракската армия. Тъй като това отново не се случва, на 24 февруари започва истинската война в Персийския залив (наречена операция "Пустинна буря"), в която 34 съюзни държави, ръководени от САЩ, изтласкват Ирак от Кувейт. Коалиционните сили са по-многобройни, по-добре въоръжени и с по-способно командване и успяват да изтласкат иракската армия извън столицата Кувейт сити само за четири дни. Настъплението на съюзниците на север върви много бързо и войските на Саддам Хюсеин са принудени да се изтеглят без да могат да окажат силна съпротива. По време на отстъплението си те запалват повече от 700 петролни кладенеца в Северен Кувейт, като по този начин предизвикват една от най-сериозните екологични катастрофи в историята. На места пожарите развиват такава температура, че пясъкът в пустинята се стопява и се превръща в стъкло.

Само сто часа след началото на офанзивата президентът Джордж Буш старши обявява примирие. Съюзническите войски са постигнали тотална победа. На 6 април е подписан и мирен договор, с който суверенитетът на Кувейт е възстановен, а на Ирак са наложени големи санкции. В операция "Пустинна буря", един от образците за военна ефективност, загиват само 292 американски войници, което е нищожен процент на фона на надхвърлящата половин милион човека армия.

Преглеждания: 1317