Въвеждането на валутен борд в България

На 15 февруари 1997 г., едва три дни след като е назначено от президента на Република България, служебното правителство на Стефан Софиянски взима решение за въвеждането на валутен борд. Реалното му въвеждане става на 10 юни 1997 г., когато 38-то Обикновено народно събрание гласува Закон за Българската народна банка. Той фиксира курс от 1000 лв. (1 деноминиран лев) за една немска марка, по който БНБ трябва да продава и купува марки. В Закона се предвижда, по-късно курсът да бъде преизчислен към еврото, което става реалност през 1999 г. и оттогава едно евро се търгува по курс 1. 95583 лв.

Идеята за въвеждането на валутен борд в България датира от 1990 г. Тя е издигната от някои икономисти като Ричард Ран, Стив Ханке и Курт Шулер. По това време обаче предложението не среща поддръжници в средите на българския политически елит, както и от страна на Международния валутен борд. Според политическия елит въвеждането на валутен борд не е добро решение, тъй като това би ограничило възможностите за провеждане на национална икономическа политика.

Основна причина за въвеждането на валутен борд е икономическата криза, която обхваща страната през 1996 г. и в края на годината вече достига критични размери. Кризата се изразява в спада повече от два пъти на валутния резерв и обезценяването на валутния курс. Инвестициите намаляват, забелязва се и отлив на спестяванията от банковата система. В страната фалират общо 14 банки, чиито активи представляват около една четвърт от активите на цялата банкова система.

Икономическата криза се задълбочава към края на 1996 г. Резервите на БНБ драстично намаляват, тъй като тя се опитва да поддържа курса на лева спрямо долара чрез купуване на левове и продажба на долари на валутния пазар. В същото време за рефинансирането на банки и за финансирането на високия бюджетен дефицит се печатат левове. Всичко това води до бързо обезценяване на лева спрямо долара и в края на годината един долар се търгува срещу 487 лв. при цена от 70 лв. в началото на същата година.

Хиперинфлацията води до обезценяване на доходите и спестяванията, често се забавят заплати и други плащания. Това се отразява и на политическия живот. На проведените в края на 1996 г. президентски избори управляващата БСП губи, министърът на външните работи Георги Пирински подава оставка, а един от лидерите на партията Андрей Луканов е убит. Поради невъзможност да се справи с кризата, правителството се обръща за помощ към Международния валутен фонд и той изисква въвеждане на валутен борд – условие, което се приема от българска страна като единствения възможен изход.

Намиращият се в опозиция по това време в СДС първоначално не приема тази мярка, тъй като смята, че валутният борд ще ограничи възможностите за развиване на национална икономика. Тяхната теза е, че той е изискван от МВФ единствено поради факта, че БСП е на власт и съответно смяната на управлението ще предотврати въвеждането на валутен борд. Постепенно обаче, осъзнавайки, че валутният борд ще допринесе за стабилизиране на икономическото положение, той променя своята позиция.

Преките резултати от въвеждането на валутен борд са намаляване на инфлацията, положителен ръст на икономическия растеж, увеличаване на инвестициите и балансиране на държавния бюджет. Увеличава се процентът на чуждите инвестиции в страната, нараства и брутният вътрешен продукт. Всичко това води като цяло до стабилизиране на икономическата ситуация в страната.

С годините валутният борд се превърна в една от най-уважаваните институции, която се радва на висока обществена подкрепа и на симпатизанти измежду поддръжниците на партии от целия политически спектър.

Преглеждания: 2051