Град Лима

На 18 януари 1535 година испанският конкистадор Франсиско Писаро основава град Сиудад де лос Рейс (Град на кралете), който по-късно става столица на Перу под името Лима.

Писаро завладява империята на инките и като награда получава от испанския монарх титлата "губернатор". Той решава да си построи столица и при обиколките си из Андите харесва една долина, която е в тяхното подножие и се намира на брега на Тихия океан. Само за няколко години испанските конкистадори изграждат великолепен град, която става център на Вицекралство Перу.

През следващите векове Сиудад де лос Рейс се разраства и става проспериращ търговски и пристанищен център. Градът, който постепенно започва да се нарича от населението Лима (предполага се, че името произхожда от думата "лимая", означаваща "оракул" на местния език кечуа), е водещата колония на тихоокеанското крайбрежие в продължение на повече от век и половина, макар и често да страда от набезите на пирати.

Положението се променя коренно през 1687 година, когато Лима е срината почти до основи от силно земетресение и разцветът й е силно забавен. След тази дата тя губи мястото си на търговски център в Южна Америка, бивайки изтласкана от други пристанища като Буенос Айрес. През 1746 година градът отново е разрушен от земетресение. По този начин през втората половина на XVIII век Лима окончателно губи значението си като единствено пристанище, от което към метрополията отпътуват благородни метали от мините на Перу. Вицекралството става зависимо от финансовото благоволение на Испания и това създава предпоставки за зараждане на борба за независимост.

През 1820 година аржентински и чилийски борци за освобождение на Южна Америка от испанското господство, водени от генерал Хосе де Сан Мартин, навлизат в Перу от юг и принуждават губернатора на Лима да напусне града заедно с войските си. През 1821-а е обявена независимост, а битките с роялистката армия продължават още две години, причинявайки на бившата колониална столица големи щети. След създаването на независимо Перу започва период на хаос и икономическа немощ, който трае до средата на XIX век. Тогава Лима отново връща старата си слава на проспериращо пристанище, основно на базата на търговията с птиче гуано.

Градът продължава да се развива със стабилни темпове и играе ролята на едно от водещите тихоокеански южноамерикански пристанища, макар и през 1940 година отново да е полуразрушен от земетресение. След тази дата Лима започва да се разраства с изключителни темпове. Ако през 1940-а населението й е 600 000 души, през 1960-а то нараства до 1,9 милиона, а през 1980-а вече е 4,8 милиона.

Днес Лима се простира на площ от около 800 кв. км и е петият по големина град в Южна Америка. Централната историческа част на града е оградена отвсякъде с нови квартали, обитавани от заселилите се в последствие жители. Средната надморска височина е 500 метра. Климатът е субтропичен с някои характеристики на пустинен, но температурните амплитуди не са особено големи.

Преглеждания: 881