Договорът между България и Антихитлеристката коалиция

На 10 февруари 1947 г. в Париж се подписва договорът между България и страните от Антихитлеристката коалиция. Той е част от Парижката система от договори, която предвижда регламентирането на отношенията и репарациите със страните, съюзници на Хитлеристка Германия.

Както и след края на Първата световна война, френската столица отново е домакин на конференцията, която подготвя мирните договори с победените в световната война страни. Но за разлика от 1919 г., обстановката през 1947 г. е съвсем различна. Сега напрежението в лагера на победителите се подклажда освен от борбата за надмощие и от идеологическите различия между страните с парламентарна форма на управление и тези, включени в комунистическата тоталитарна система.

България и Румъния са третирани като победени във войната страни, въпреки че в периода 1944-1945 г. участват на страната на Антихитлеристката коалиция. Нещо повече – по изрично настояване от страна на Великите сили, в договора като начална дата за включването във войната на България на страната на Антихитлеристката коалиция е посочен 28 октомври 1944 г., въпреки че това се случва още на 8 септември 1944 г. Това допълнително утежнява клаузите на договора с България. От българска страна той е подписан от Кимон Георгиев, Александър Оббов и Трайчо Костов и влиза в сила от 15 септември 1947 г.

Според клаузите на договора територията на страната ни се стеснява до размера си към 1 януари 1941 г. Това означава, че на България отново са отнети земите на Тракия и Македония, които остават в ръцете на Гърция и Югославия. Исканията на България за Западна Тракия са отхвърлени и освен това тя се задължава да демилитаризира южната си граница.

Освен териториалните загуби страната ни търпи и големи финансови загуби. По силата на договора тя е задължена да плаща огромни по размер репарации. Те възлизат на 70 млн долара, 45 млн. от които са предвидени за Гърция и останалите 25 млн. – за Югославия. Тъй като е предвидено заплащането да става в стоки, по цени от 1938 г. с увеличение на цените едва 10-15 %, реалната стойност на репарациите се увеличава до 119 млн. долара. Сумата по репарациите изглежда още по тежка на фона на факта, че тя следва да се изплати в рамките на 8 години и това увеличава годишната вноска до размер равен на почти половината от целия годишен износ на страната ни през 1945-1946 г. В допълнение на това България е принудена да се откаже от всички свои вземания от Германия, направени след 1 септември 1939 г., чиято стойност възлиза на 100 млн. долара.

В политически план Парижкият мирен договор променя коренно историческата съдба на България. С неговата реализация западните страни се лишават от възможността за намеса във вътрешните работи на страната ни. Това става видно веднага, след подписването му. Една седмица след влизането на договора в сила е екзекутиран лидерът на опозицията Никола Петков. Партиите на Отечествения фронт са закрити. Формално остава да съществува Земеделският съюз, но той се превръща в сателит на БКП. Така привидната многопартийна система, въведена след преврата от 9 септември 1944 г., престава да съществува. В България за следващите 42 години окончателно се утвърждава тоталитарна система по съветски образец.

Преглеждания: 1386