Дунавска равнина

Дунавската равнина е най-голямата равнина у нас. Тя е разположена в Северна България и е част от Долнодунавската низина, заемаща територията между Карпатите и Стара планина. На запад Дунавската равнина достига долината на река Тимок, а на изток – Черно море. На север равнината граничи с река Дунав, а на юг – с Предбалкана. Единствено южната граница на много места е прокарана условно. От запад на изток тя минава по северните подножия на ридовете Връшка чука, Венеца, Широка планина, Веренишко бърдо, Веслец, Ловчански височини, Деветашко плато, Търновски възвишения, Преславска планина и по долината на река Камчия достига до Черно море. В тези си граници Дунавската равнина обхваща 31 500 кв. км. площ, което съставлява 28% от територията на страната.

Източната Дунавска равнина е с най-голяма надморска височина и площ. Тук е най-високата точка на цялата Дунавска равнина - Търнов дял на Шуменското плато – 502 м. Релефът на тази част от равнината е разнообразен – платовидно-хълмист в южната част и низинен по крайбрежието на река Дунав и Черно море. Тук се намира асиметричната каньоновидна долина на река Русенски Лом), най-високите възвишения на равнината – Лудогорското, Шуменското, Добруджанското, Провадийското плато, Самуиловските, Разградските и Поповските височини, както и Долнокамчийското понижение. За източната част са характерни карстовите форми на релефа, суходолията и т.н.

Почвената покривка в Дунавската равнина се е формирала върху льосова основа под влиянието на умереноконтинентален климат и степна растителност. Характерният почвен тип са черноземите, които са много плодородни и подходящи за отглеждането на зърнени и фуражни култури и зеленчуци. Черноземите биват 4 вида – карбонатни, излужени, типични и оподзолени.

В крайните южни части на Дунавската равнина (на прехода към Предбалкана) се срещат сиви горски почви. В крайбрежните низини почвите са алувиално-ливадни.

Преглеждания: 2057