Ервин Ромел

Ервин Йохан Ойген Ромел е немски генерал от Втората световна война, роден на 15 ноември 1891 година в град Хайденхайм.

Още от малък Ромел се увличал по техниката и твърдял, че когато порасне иска да стане самолетен конструктор. Баща му обаче настоява той да стане военен и младият Ервин се записва в училище за кадетски офицери, в което се дипломира през 1911-а. На следващата година той е произведен в лейтенант.

През Първата световна война Ервин Ромел е част от Вюртембергския планински батальон, влизащ в елитния Алпийски корпус и се сражава във Франция, Румъния и Италия. По време на сраженията той е раняван три пъти и си печели славата на човек, който бързо взема тактически правилни решения. Ромел и неговият корпус имат основна заслуга за победите на германската армия срещу Италия и получава няколко ордена.

В промеждутъка между двете световни войни Ромел е командир на батальон и преподавател в различни военни училища. Способностите му привличат вниманието на Хитлер и той е назначен да отговаря за подготовката на Хитлеровата младеж.

През 1938 година лейтенант Ервин Ромел е назначен за командир на личния охранителен батальон на фюрера. По това време той се запознава с министъра на пропагандата Йозеф Гьобелс, с когото впоследствие поддържа близки приятелски отношения.

В началото на Втората световна война Ромел става началник на танкова дивизия и се проявява като талантлив стратег по време на превземането на Белгия и Франция. Неговите бронирани машини се движат винаги пред основните немски сили и успяват с изненада да спечелят много ценни победи и да ускорят капитулацията на Франция. С успехите си Ромел си печели както поддръжници, така и противници, които го обвиняват в неспазване на тактическите указания и излагане на войските на излишен риск.

Независимо от критиките, Хитлер е впечатлен от успехите на Ромел и го изпраща в Либия да води Немския африкански корпус. Въпреки, че заповедите на Генералния щаб са да се задържи офанзивата на британците и да се отбраняват позициите на италианските съюзници, през пролетта на 1941 година Ромел отчита отслабването на противника и дезорганизацията му и предприема мощна атака, макар и да разполага със значително по-малка и леко въоръжена армия. Той тушира напрежението сред подчинените си офицери, като заявява, че няма намерение да изпуска отлични възможности заради колебанията им. За кратко време войските на Ервин Ромел успяват да превземат много стратегически важни градове и да изтласкат британските сили от почти цяла Киренайка. След първоначалния си успех германците и съюзните им италианци обсаждат важното средиземноморско пристанище Тобрук, но дълго не успяват да сломят съпротивата на защитниците му.

През ноември 1941 година британците и техните съюзници предприемат операция, наречена "Крусейдър", чиято цел е да бъде пробита обсадата на Тобрук. Силите им многократно превишават тези на Ервин Ромел, но в решителната битка на 23 ноември талантливият немски военачалник успява да обгради противника и да унищожи 2/3 от съюзническите танкове.

След победата си германците предприемат офанзива към Египет, но въпреки първоначалния си успех са принудени да се оттеглят, тъй като британците ги превъзхождат по численост и въоръжение.

След няколко разменени атаки, противниците съсредоточават силите си около селището Газала. Битката за града започва на 26 май 1942 година. Ромел предприема изпитаната си тактика и се опитва да заобиколи врага, но по време на сражението британските сили започват контраатака и и двете страни претърпяват големи загуби.

Германците обаче отново побеждават тактически, тъй като се изтеглят на север и превземат силно укрепената позиция при Бир Хакейм, където пленяват 33 000 нейни защитници. Това принуждава британските сили отново да се оттеглят към Египет, за да не бъдат напълно разбити.

Ромел последва противника и на 1 юли започва битката при Ел Аламейн, но след първите сблъсъци двете армии прекратяват огъня. Става ясно, че тук ще се реши съдбата на африканския фронт. Противниците предприемат изчаквателна тактика, но разбира, че е в много по-неизгодна позиция, тъй като снабдяването му с провизии е силно затруднено, докато британските сили получават редовни доставки и големи подкрепления.

Съюзниците превъзхождат Ромел с 4:1 в жива сила и 5:1 в танкове и артилерия. След като битката е подновена на 23 октомври, бързо става ясно, че без провизии и боеприпаси германците няма да издържат дълго. Само заради решителността на Ромел и смелостта си те издържат десет дни, но накрая са принудени да се оттеглят. Главнокомандващият заповядва отстъпление, въпреки че Хитлер е заповядал битка до последния човек.

Ервин Ромел се оттегля чак в Тунис и в началото на 1943 година се опитва да предприеме ново настъпление, но претърпява голямо поражение и е отзован от Африка. Първоначално е изпратен на командва част от армиите в Гърция, а след това е прехвърлен във Франция, където е ранен от шрапнел и е принуден да се върне в родината си.
Ромел разбира, че войната излиза от контрол и заедно с генерала от СС Йозеф Дитрих организира заговор срещу Хитлер. Гестапо обаче разбира за намеренията им и ги залавя.
На фелдмаршал Ервин Ромел е даден избор. Той може да се изправи на съд и да понесе всички последствия заедно със семейството си или да се самоубие и да бъде погребан с нацистки почести. Като човек на честта, Ромел избира втория вариант и се застрелва на 14 октомври 1944 година.

Преглеждания: 1587

Още за Ервин Ромел

» Биография на Ервин Ромел (wiki)
» "Пустинната лисица" Ервин Ромел
» Фелдмаршал Ервин Ромел