Избирането на София за столица на България

На 3 април 1879 г. по предложение на Марин Дринов Учредителното събрание избира за столица на новоосвободената българска държава гр. София. Затова и датата 4 април е обявена за празник на града. Освен избора на нова столица за Княжество България Учредителното събрание има задачата да изработи и гласува българската конституция.

София е предпочетена за столица пред Велико Търново поради стратегическото си положение. Кандидатурата на гр. Пловдив автоматично отпада след влизането в сила на решенията на Берлинския конгрес и разделянето на страната ни на Княжество България и Източна Румелия. Така Пловдив остава извън пределите на Княжеството.

София заема важно стратегическо място, като на север е заобиколена от Стара планина, от изток и югоизток я обграждат Вакарелските височини и Лозенската планина, на юг се намира планината Витоша, а на запад е разположена Люлин планина. Самият град се развива в котловина с надморска височина от 550-625 м, което прави климатът изключително благоприятен.

След Освобождението София представлява сравнително малък град с по-скоро ориенталски облик. Жителите му не надхвърлят 12 000 души. В резултат на избора му за столица обаче, неговите жители започват бързо и трайно да нарастват. Това се дължи не толкова на прираста на населението, колкото от вътрешните миграции, тъй като новият административен център на държавата привлича хора от други части на страната.

В резултат на избора й за столица, София бързо се разраства и се превръща в център на административния и промишления живот в страната. В града се съсредоточава дървообработващата, електродобивната и металодобивната промишленост на Княжество България. Отворени са освен това и няколко пивоварни. Малко след избора на София за столица е построена и първата водноелектрическа централа на р. Искър над Панчарево.

Девизът на столичния град е „Расте, но не старее”.

Преглеждания: 1001