Изотопи

При изучаване на явлението радиоактивност през първото десетилетие на ХХ век учените откриват голямо количество радиоактивни вещества – около 40. Те били значително повече, отколкото са свободните места в периодичната система на елементите в интервала между бисмут и уран. Природата на тези вещества предизвиква спорове. Едни изследователи ги смятали за самостоятелни химични елементи, но в такъв случай оставал нерешен въпросът за мястото им в периодичната система на Менделеев. Други изобщо им отказвали правото да се наричат елементи в класическия смисъл. През 1902 година английският физик Д. Мартин нарекъл тези вещества радиоелементи. Постепенно с изучаването им се установило, че някои радиоелементи имат съвършено еднакви свойства, но се различават по големина на атомните маси. През 1913 година английският учен Ф. Соди нарича сходните в химично отношение радиоелементи изотопи (от гръцките думи, означаващи „еднакъв” и „място”).

От съвременна гледна точка изотопите са разновидности на атомите на химичните елементи: имат различна атомна маса, но еднакъв заряд на ядрото. Така ядрата им съдържат еднакъв брой протони, но различен брой неутрони.

Изотопите се използват в ядрената техника: като материали за конструкция на ядрени реактори; като ядрено гориво; в термоядрения синтез; като източници на излъчвания.

Преглеждания: 637