Исторически данни за развитието на фармакогнозията

Първите лекарства, с които от незапомнени времена се е лекувал човекът, са били различни части от растителни или животински организми. С право се счита, че лечението с тях е толкова старо, колкото е старо и човечеството.

Още древните асиро-вавилонци различавали около 250 лекарствени растения. През ХI в. пр. н. е. те прилагали лененото семе, татула и бляна. По-късно египтяните заимствали техния опит. В открития от Еберс през 1872 г. дълъг около 20 м папирус се изброяват над 700 дроги, между които сънотворен мак, алое, синапено семе, рициново семе и много други. В Египет са изучавали не само диворастящи, но и култивирани лекарствени растения.

Древните народи от Източна Азия, Китай, Индия, Корея, Япония също са се лекували с дроги от растения. Най-древната санскритска медицинска енциклопедия е “Аюр-веда” (наука за живота).

В Древна Гърция прочутият лекар Хипократ е лекувал предимно с лекарствени растения. В своята практика той използвал над 200 вида. В Гърция са били известни т. нар. “ризотоми”, които събирали лековити корени и треви. Счита се, че ризотомите са първите ботаници и фармакогнисти. Значителни трудове върху растенията са написали Диокъл (“Ризотомикон”), Теофраст – ученик на Аристотел, Диоскорид (“De material medica”), а по-късно и римските учени Плиний Старий (“Historia naturalis”), Клавдий Гален, който е въвел латинските наименования на растенията и др.

През Средновековието знанията, натрупани от гърците и римляните, били развити и пренесени в Европа от арабите. През XVI в. те познавали вече около 1400 вида лекарства от растителен произход, между които камфора, дроги от сена и много други. Те първи експериментирали действието на някои растения върху животни и създали науката за отровите и противоотровите. Най-виден учен през тази епоха бил таджикският лекар и философ Ибн Сина, наречен Авицена, живял през Х в. в гр. Бухара. В прочутото си съчинение “Канон на лечебната наука” той обобщил натрупания опит на гръцката, римската, арабската и индийската медицина. Канонът се състои от пет големи тома. Във втория том са описани 811 лекарствени средства (дроги и минерали), като е обяснено и въздействието им върху организма.

В Европа бележит учен през първата половина на XVI в. бил швейцарският учен – лекар и химик, Парацелс (1483-1541). Създадена е първата ботаническа градина в Прага от Карл IV през XIV в. През XVIII в. шведският ботаник Карл Линей установил видовите названия на редица растения и въвел двойната (бинарната) номенклатура.

Интересът към лечебните свойства на растенията никога не е намалявал. Множество научни колективи, университети и др. продължават непрекъснато да изследват химичния състав и структурата, както на познатите от народната медицина лекарствените растения, така и на други растения. Изучава се действието им върху човешкия организъм, както и възможността за прилагането им във фармацевтичната практика.

Преглеждания: 607