Йохан Кеплер

Йохан Кеплер е немски математик, астроном и астролог. Той е ключова фигура в научната революция през ХVІІ век. Най-известен е със своите закони за движението на планетите, систематизирани от негови последователи. Те представляват фундамента за създаването на теорията на Исак Нютон за гравитацията.

Йохан Кеплер е роден във Вайл дер Щадт (Вюртемберг) на 27 декември 1571 г. Той е силно заинтересуван от астрономията още в детска възраст, когато на 6 години наблюдава голямата комета от 1577 г., а на 9 години – лунното затъмнение през 1580 г.

След завършване на училище през 1598 г. Кеплер постъпва в Тюбингенския университет като студент по теология и изучава философия под ръководството на Витус Мюлер. Той се проявява като блестящ студент по математика и астролог. Там за първи път чува за идеите на Коперник за планетарното движение. В края на обучението си Кеплер е препоръчан за мястото на учител по математика и астрономия в протестантското училище в Грац, Австрия (по-късно Университет на Грац). Той приема поста през април 1594 г. В първата си значима астрономическа творба “Святата мистерия на космоса”, той защитава позициите на Коперник.

През декември 1595 г. Кеплер е представен на Барбара Мюлер, 23-годишна вдовица с малка дъщеря. Тя е богата наследница на имотите на съпрузите си, също така и дъщеря на преуспял собственик на воденица. След преодоляване на нежеланието на родителите й да сключи брак с по-малко заможния Кеплер и с официалната подкрепа на църквата, Барбара и Йоханес сключват брак на 27 април 1597 г. Първите им две деца умират в ранна детска възраст. През 1602 г. те имат дъщеря Сузана, през 1604 г. – син Фридрих и през 1607 г. и друг син - Лудвиг.

Кеплер се среща с датския астроном Тихо Брахе и неговия асистент Франц Тенгнагел в Прага на 4 февруари 1600 г. На 35 км оттам, Брахе е построил нова обсерватория. През следващите два месеца Кемплер остава като гост, анализирайки данните от наблюденията на Марс. Тихо запазва получените данни в тайна, но е впечатлен от теоретичната работа на Кеплер и скоро му дава повече достъп. Кеплер планува да изпита теорията си въз основа на данните, получени от Марс, но преценява че работата ще трае повече от 2 години (след като не му е разрешено да направи копие на данните за собствено ползване). С помощта на Йоханес Йезениус, Кеплер се опитва да преговаря с Тихо, но след разгорещен спор, той напуска Прага на 6 април. Скоро те успяват все пак да постигнат споразумение.

На 2 август 1600 г. Кеплер е изгонен от Грац след отказа му да се обърне към католицизма. Няколко месеца по-късно той се завръща в Прага, но този път със семейството си. През почти цялата 1601 г. Кеплер е подкрепян от Тихо. През септември Тихо го предлага за сътрудник в новия проект, който той е разработил за императора, но два дена по-късно на 24 октомври 1601 г. неочаквано умира. Кеплер е назначен за имперски математик в двора на Рудолф ІІ и наследник на Тихо, поемайки отговорността да завърши недовършената му работа. Следващите 11 години ще бъдат най-продуктивни в изследванията му.

През 1611 г. политико-религиозното напрежение в Прага нараства. Императорът Рудолф, чийто здраве е влошено, е принуден да абдикира като цар на Бохемия от брат си Матиас. И двамата използват Кеплер да извършва астрологически прогнози, но въпреки това става видно, че бъдещото му място в двора на Матиас е несигурно.

През същата година Барбара Кеплер се разболява от едра шарка и заразява трите им деца. Шестгодишния Фридрих умира. Кеплер изпраща писмо до възможни покровители във Вюртемберг и Падуа. Университета на Падуа предлагат на Кеплер пост като професор по математика след препоръката на Г. Галилей. Кеплер предпочита семейството му да остане в Германия, отколкото да работи на предлаганата му позиция като учител по математика в Линц в Австрия. Скоро след това заболяването на Барбара се повтаря и тя умира.

Кеплер отлага заминаването си за Линц до началото на 1612 г., когато Рудолф умира.

На 30 октомври 1613 г. Кеплер се оженва за втори път за 24-годишната Сузана Ройтингер. Първите три деца от този брак (Маргарета-Режина, Катарина и Себалд) умират в ранно детство. Три от децата им оживяват до възрастни: Кордула (р. 1621 г.), Фридмар (р. 1623 г) и Хилдеберт (р. 1625 г.). Според биографите на Кеплер, този брак е бил по-щастлив за него.

През 1625 г. деятели, обявили се против католическата реформация, атакуват Кеплер и той е принуден да се премести в Улм. През 1628 г. става официален съветник на генерал Валенщайн след военните успехи на армията на Фердинанд. На тази длъжност се занимава главно с астрология и изготвяне на хороскопи. Кеплер прекарва много време в пътувания до Прага, Линц, Улм и Регенсбург.

Той умира на 15 ноември 1630 г. в Регенсбург, където е погребан. Гробът му не е запазен, след като армията на Густавус Адолфус (Густав ІІ Адолф) разрушава църковния двор.

Йохан Кеплер има съществен научен принос в следните области: астрономия (доказва, че действителното преместване на планетите около Слънцето става не по окръжности, а по елипси, по неговите "Рудолфови таблици" доста точно могат да се пресмятат положенията на планетите във всеки момент от времето), оптика (описва пречупването на светлината и обяснява получаването на образите с помощта на геометрично построение, формулира закона за обратно пропорционалната зависимост на осветеността от квадрата на разстоянието до светлинния източник; конструира първия телескоп), математика (поставя началото на интегралното смятане).

Преглеждания: 1685

Още за Йохан Кеплер

» Йохан Кеплер /Wiki/
» Закони на Йохан Кеплер