Кислород

Кислородът, този безцветен газ, без вкус и миризма, който не гори, но поддържа горенето, е необходим не само за живите организми. Няма област от дейността на човека, в която пряко или косвено да не участва кислород. На първо място това е огънят – тази реакция на окисление, овладяването на която е основа на прогреса и цивилизацията. Чрез огъня днес човекът произвежда необходимата му енергия, като изгаря въглища, нефт или земен газ в електрическите централи. Чрез огъня се движат превозните средства, в мотора на които изгаря горивото. Благодарение на него рудата се превръща в метал. Той се използва при рязането и топенето на металите и отново чрез огъня човек излетя в Космоса. Повечето от тези процеси се извършват с участието на кислорода от въздуха. В някои случаи обаче е необходимо да се използва въздух, обогатен с кислород или дори чист кислород.

За нуждите на промишлеността кислородът се получава главно чрез фракционна дестилация на втечнен въздух. За тази цел при охлаждане до -200ºС въздухът се втечнява. Получава се небесносин течен въздух, приличащ на вода. Той се подлага на дестилация. Полученият кислород съдържа малки примеси от азот. Ако е необходим съвършено чист кислород, той се получава чрез електролиза на вода.

В лаборатория кислородът се получава чрез термично разлагане на вещества, съдържащи кислород: живачен оксид, калиев хлорат, водороден пероксид, калиев перманганат. По такъв начин е бил получен кислородът и от учените, които са го открили – Джоузеф Пристли (1774 г.) и Карл Вилхем Шееле (1777 г.). Името кислород (раждащ киселина) му дава Антоан Лоран Лавоазие, от гръцките думи оксис-кисел и генао-раждам.

Преглеждания: 1067